Проучване: "Нощна птица", или "ранно пиле", ето кои хора са по-застрашени от диабет

Спорът относно това дали е по-добре човек да е "нощна птица", или "ранно пиле" далеч не е само между хората, които имат различни режими на съня. Според скорошни изследвания хората, които си лягат и стават късно, имат по-добра когнитивна функция в сравнение с тези, които лягат и стават рано. От друга страна обаче навикът на "нощните птици" се счита за вреден за психичното здраве.

Ново проучване пък се фокусира върху връзката между диабета и късното заспиване. Заключението на учените обаче звучи по-тревожно именно за хората, които лягат и стават късно. Данните сочат, че "нощните птици" са с почти 50% по-склонни да развият диабет тип 2, в сравнение с "ранните пилета".

Обяснение за това може да търси в поведението и нездравословните навици на хората, които предпочитат да лягат късно. Те често пушат, хранят се нездравословно и това ги излага на риск от затлъстяване и диабет тип 2. "Нощните птици" също се характеризират и с висок индекс на телесна маса, но изследователите все пак са обнадеждени, че въвеждането на промени в начина на живот може да помогне.

Холандското проучване е проведено сред повече от 5000 души, предимно в средата на 50-те години. Участниците са били разделени на три групи: с ранен хронотип на съня (20%), късен хронотип (20%) и междинен хронотип (останалите 60%). След близо седем години проследяване, 225 души са били диагностицирани с диабет тип 2.

Тогава учените са взели предвид фактори като възраст, пол, обща телесна мазнина, физическа активност, начин на хранене и консумация на алкохол, след което установяват, че участниците с късен хронотип на съня имат 46% по-висок риск да развият диабет в сравнение с участниците с междинен хронотип.

Учените обаче наблягат на това, че повишеният риск от диабет при "нощните птици" не може да се дължи изцяло и само на начина на живот. Освен това допълват, че хората с ранен хронотип на съня всъщност имат сходен риск от диабет като тези с междинен хронотип.

Въпреки това обаче е налице наблюдението, че участниците с късен хронотип имат по-висок индекс на телесна мазнина, по-голяма обиколка на талията, повече висцерална мазнина (около вътрешните органи) и по-омазнен черен дроб в сравнение с останалите.

Оттук нататък следва стъпката изследователите да проучат дали "нощните сови" могат да подобрят метаболитното си здраве, като въведат промени в навиците си. Холандският учен ван дер Велде съветва последното хранене да е в определен час - например 18 ч., тъй като късната вечеря може да повлияе на храносмилането и метаболизма, пише New York Post, цитиран от lifestyle.bg.