Разликата между православния и католическия Великден 

С религиозният празник Великден се отбелязва възкресението на Исус Христос, както е описано в Новия завет на Библията. Въпреки че се отбелязва като най-свещеният ден както от православните християни, така и от католиците, той е така да се каже "подвижен" празник и се признава в различни дни от двете религии всяка година. Православните християни празнуват Великден по-късно от повечето християни в западния свят, защото църквите изчисляват празника по различни календари.

Защо има разлика в датите на честване между католическия и православния Великден? Датата на големия христиански празник се определя според различни календари от двете най-големи христиански църкви. Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а католическата църква – според Григорианския.

Датата, на която празнуваме Великден се определя спрямо първото пълнолуние след идването на пролетта – пролетното равноденствие.

И при двете църкви периодът, в който може да се чества Великден, е 5-седмичен, но за католическата църква този период започва по-рано.

Обикновено католическия Великден се пада седмица преди православния.

Православните християни спазват изискването православния Великден да не съвпадне с еврейската Пасха.

Според Новия завет на Библията Исус Христос е бил разпнат от римляните около 30 г. сл. Хр., умрял на кръста в петък и бил погребан в гробница извън Йерусалим. Три дни по-късно, в неделя, Христос възкръсва от мъртвите.

Католиците празнуват възкресението всяка година на Великден, кулминацията на 40-дневния сезон на Великия пост. Великият пост започва в Пепеляна сряда и завършва със Страстната седмица, която включва Цветница, отбелязваща смиреното влизане на Исус в Йерусалим, Велики четвъртък, почитайки Тайната вечеря, Разпети петък, денят, в който Исус е разпнат, и Велика събота, времето на прехода между разпятие и възкресение.

Известен като Пасха, гръцката дума за "пасха", Великден в православната църква празнува "вечната Пасха от смъртта към живота от земята на небето". Великият пост, най-строгият период на пост в църквата, продължава 40 дни и завършва осем дни преди Великден на Лазарова събота - когато Исус възкреси Лазар от мъртвите, според източната ортодоксалност. Следват Цветница и Страстната седмица, като постът продължава до Великден. Православният Великден винаги следва еврейския празник Пасха.

Много историци, цитирайки монах от VIII век и англосаксонски учен, смятат, че етимологичното име на Великден идва от Eostre, англосаксонската богиня на пролетта и плодородието, която често е изобразявана в рисунки, заобиколени от зайци и се е смятало, че се почита по време на езически празници. Съобщава се също, че англосаксонците наричат месец април Eostre-monath.

Тази година католиците отпразнуваха Великден на 31 март, а православният се пана на 5 май.