Реалност или мит е "да настинеш"? 

Детския организъм предстои тепърва да бъде подложен на сериозен стрес. На първо място, в началото на есента започват регулярните сезонни промени – промяна на климата със застудяване, чести валежи и вятър. Междувременно всички деца се завръщат по колективите – училище, детска градина, занималня и др. Не бива да забравяме, че тепърва ще прекарваме по-голямата част от времето си в затворени пространства, някои с особено лошо качество на въздуха. Накрая, но не на последно място, краят на ваканцията и завръщането към задълженията може да представлява силен емоционалн стрес.

Това е фактор особено за най-малките, които тепърва се отделят от родителите си и тръгват на ясла или детска градина. Всичко изброено допринася за един от основните проблеми пред всички родители - поредната серия от вирусни, бактериални инфекции, обостряне на хронични проблеми и др. В английската литература комплексът от най-често срещани вируси с леко протичане се нарича "common cold", пише Puls.bg.

От край време битува мнението, че охлаждането на тялото и изстиването са първопричина за повечето инфекциозни болести при децата. Истината е, че охлаждането на тялото и простудата са доказан предразполагащ фактор, като през годините са се натрупали редица доказателства за и против ролята на охлаждането по отношение на заразяваенето и протичането на вирусните инфекции, както и по отношение условно патогенните организми.

В нито един учебник по медицина не съществува глава "простудни заболявания“, тъй като зад всеки симптом: хрема, кашлица, повръщане, температура и др. или комплекс от симптоми се крие конкретен причинител. Обясненията от миналото "просто съм настинал“ в наши дни не носят същия смисъл. С времето е доказана етиологичната роля на множество вируси, бактерии, гъбички и др. причинители, както и разнообразната клинична картина, която може да се наблюдава със среща при различните патогени.

Именно големите разлики в начина на протичане на инфекциите са и една от причините да е така трудно да се определи точно ролята на изстудяването на тялото по отношение възприемчивостта към патогени. При един и същ причинител може да се наблюдават различна тежест на протичане, от асимптомно носителство, през леки, средно тежки и тежки прояви до летален изход. Всичко това зависи от индивидуалните съпротивителни сили на засегнатия организъм, особености на имунитета, наличие на подлежащи хранителни дефицити и редица други фактори.

Към настоящия момент е добре известно, че редица бактерии са условно-патогенни, например Candida albicans, Escherichia coli, Staphilococcus aureus и др. Човекът може да бъде безсимптомен носител и при определени условия, сред които се описват спадане на имунитета, прием на медикаменти, силен стрес или преохлаждане съответните патогени се активират и причиняват инфекция. Условно-патогенните микроорганизми, които обитават горни дихателни пътища, при нормални условия и наличие на ефективни защитни механизми от макроорганизма не причиняват инфекция. Вирусните инфекции, създават подходящи условия за активирането на бактериално носителство, също както и простудяването. В тези случаи е трудно да се отграничи дали се касае за вирусна инфекция усложнена с бактериална или това е първична бактериална инфекция.

Охлаждането представлява физически процес, който настъпва при по-ниски температури на околната среда. През есента и зимата човешкото тяло е подложено на извънреден стрес и охлаждане. Ниските температури на околната среда активират редица компенсаторни механизми у човека:

Намалява се топлоотдаването през кожата и видимите лигавици, благодарение на локален вазоспазъм и преразпределение на кръвообращението;

Настъпва повишаване на топлопродукцията, което се постига с допълнително мускулно съкращение – известно като "треперене“.

Входна врата за повечето патогенни са горните дихателни пътища, включително носна и устна кухина. Студеният въздух има редица доказани локални ефекти, с което компрометира нормалното функциониране на лигавиците и създава предпоставка за разболяване при евентуална среща с патоген.

Други преки ефекти на охлаждането и простудата на тялото върху горните и долните дихателни пътища са също така:

Нарушаването на функцията на ресничестия епител и промените, които настъпват в състава на жлезите на респираторната мукоза (лигавица). Това пряко нарушава процесите на самоочистване на горни и долни дихателни пътища от попаднали в тях патогени и др;

Фагоцитозата позволява директно разрушаване на разпознати патогени. При охлаждане се потиска хемотаксиса на фагоцитите и се смущава фагоцитозата;

Различните ензими, които имат отнощение към локалната защите на дихателните пътища, представляват белтъци. За белтъците е добре известно, че имат най-добра ефективност при определен оптимален температурен интервал. Охлаждането понижава активността на редица ензими.

Вазомоторните промени в местното кръвообращение включват начална вазоконстрикция и последваща вазодилатация. Те дават възможност за приложението на закалителни техники и постепенно адаптиране на организма към стресови климатични условия.

Закаляването повишава устойчивостта на организма, изисква индивудален подход, последователност, с постепенно натоварване с въздействащия фактор, и следва да се случва системно. Противно на представите на повечето хора, закаляването е добре да се провежда целогодишно. Рязката смяна на климата и среща на детето с морето или планината може да превиши неговите компенсаторни възможности и да има обратен ефект.