![](http://i.id24.bg/img/loader.gif)
ЗАРЕЖДАНЕ...
Рим и София – различни култури и усещания, но повярвайте – има за какво да се гордеем с нашата столица | ||||||
| ||||||
Когато се намираш в Рим, градът на вековната история и култура, е лесно да се заслепиш от величието му. Но както всеки пътуващ, така и аз тръгнах да сравнявам с нашата столица – София. Тя не е изключение в уникалността и магията, която излъчва. Тези две величия – Рим и София – са не само географски различни, но също така дават поглед на различния начин на живот, култура и подходи към урбанизацията. Запитах се – може ли човек да се гордее със своето родно място, сравнявайки София с Рим? Без съмнение, всеки от нас, който живее в София, може да сподели какво прави този град уникален за него. За едни е столица, за мен е и роден град и се чувствам супер уютно. София съчетава съвременните предизвикателства на растящ мегаполис с магията на българската история и култура. От забележителни исторически паметници като катедралата "Свети Александър Невски“ и Ротондата "Свети Георги“, до модерни бизнес сгради и заведения, които създават динамична и живописна атмосфера. София е истински коктейл от старо и ново. Въпреки това, Рим – с неговото наследство от антични империи, барокови дворци и архитектурни шедьоври – носи една специфика и усещане за вечност, което понякога може да създаде впечатление, че София не може да се сравни с него. Но дали това наистина е така? Искреният ми отговор е - не. Тези два града са наистина несравними и в никакъв случай не бих убеждавала някой, че София превъзхожда Рим или обратното, но си позволявам да направя паралела. Така се стече моето посещение, че видях кварталите – от старите до новостроящите се. Санирани блокчета почти няма. Изглеждат малко вехти. От първия до втори-трети етаж, задължително има решетки на прозорците. Няма жилищна сграда без външни щори/кепенци. Започне ли да се здрачава, от всички посоки чуваш скърцането на падащите щори и обратното – при първите слънчеви лъчи започват да ги вдигат. Нещото, което много ме впечатли са балконите. Всички са накичени със саксии с цветя. На по-големите дори има лимонови или портокалови дръвчета. И да поясня, в повечето случаи не става въпрос за балкон, а за огромни тераси. Площта им е колкото един хол в панелен блок у нас. Всичките са покрити – има люлки, шезлонги, дори маса за осем човека и пак има място. Невероятни тераси, а и климатът го позволява, защото през февруари в Рим е около 15 градуса. В парковете има зелена трева, а в саксиите на балконите – цъфтят цветя. Стане ли тъмно, палят балконските фенери, а перилата са окичени с лампички. Това е така не само заради скорошните празници, а просто защото терасите са част от апартамента. Усетих атмосферата и в градския транспорт. Много интересен феномен. Автобусите са по-малки от нашите, но почти винаги празни, задължително сядаш. Не спират на определените спирки, ако не махнеш като стопаджия. Имаш ли желание да слезеш на предстояща спирка – звъниш, само тогава спира. Плащаш символично с карта 1.50 евро, но пътуваш с този билет в рамките на 90 мин. За всички красиви и заслужаващи вниманието на туриста места, няма да говоря. Просто Рим е вълшебство, почит към минало и култура. Рим е "вечният град", а наследството му е със световно признание. Искам да разгледам онова, което остава скрито и ме накара да се чувствам горда софиянка. Заведенията не са особено лъскави, почти няма светещи реклами. Масите са набутани плътно една до друга. Менютата не са като нашите "романи". Въпреки това е много вкусно и хората са изключително любезни, без забележки. Пиците не са като нашите – има по два-три продукта, но явно грешката е в нас. Пътищата са с безупречна маркировка. Не видях изтъркана пешеходна пътека или велоалея. В делничен ден, трафикът на голям булевард е повече от впечатляващ за нас – на светофар чакат 7-10 коли. И като добавим винаги празните автобуси, заключението е, че в Рим /без туристите/, живеят толкова хора, колкото в София, но площта е в пъти по-голяма. Гарите и метрото са много запуснати. Софиянци, гордейте се с метростанциите, такива в Рим няма. Бензиностанциите са на всяка крачка, но… на самообслужване в голямата си част –колонка-две. Няма магазин, лъскаво заведение или тоалетна. Шок! Ние сме свикнали на бензиностанцията всичко да свети, мига, да хапнем, пийнем и да ползваме тоалетна. Тяхната "Витошка" е различна от нашата. Магазини на световни марки, цени до Бога, но…витрините не са огромни и приканващи, а тротоарът е тесен – едва вървят двама човека. Особено в центъра, който е културен паметник, дограмите на магазините са буквално архаични. Липсва цялата "помпозност" на нашите. Моето лично пътуване в Рим ме накара да се замисля за нашата столица. Колкото и да беше вълнуващо да се разхождам по римските улици и да се наслаждавам на красотата на античния свят, не мога да не забележа как София ме кара да се чувствам у дома – уютно, с всички нюанси на нашето културно наследство. Рим ми показа колко ценен е опитът, който българите имаме в създаването на нещо значимо за бъдещето, но също така и в уважението към своето минало. Въпреки, че Рим е икона на вечността и символ на историята, София е жива, динамична столица, която продължава да се променя и развива. София, може би не разполага с имперска величина като Рим, но притежава не по-малка стойност и привлекателност. Тя е нашият дом, нашата гордост, и съм сигурна, че всеки българин, който я опознае, може да се гордее с нея и да я обича, точно както и аз. |
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg