©

Основните героини са три сестри, които - подобно на сестрите в древногръцките трагедии, при Шекспир и при Чехов, се срещат години след като са се разделили за погребението на майка си. Смъртта като повод за истинско общуване и опит за осмисляне на разпилените животи е двигателният център на заредения до краен предел с признания, отчаяния и изненади драматургичен текст.

Авторката Шийла Стивънсън е родена през 1955 г. в Нортъмбърленд, Англия. Тя е утвърден автор на радио, театрални и телевизионни пиеси, сценарист на телевизионни и игрални филми, донесли й престижни литературни награди. Преподава творческо писане в университета в Манчестър. Блестящата й писателска кариера започва с пиеси за Радио Би Би Си, сред които "Дарлинг Пайди" (1993), "Анатомичната Венера" (1994), "Пет вида мълчание", отличена с наградата за най-оригинална пиеса на Гилдията на писателите (1996) и с наградата "Sony" за най-добра радиопиеса (2000). Следват радиопиесите "Животът е сън" (2004), "Немезис" (2005), "Принцесата на народа" (2008) и др.

Първата театрална пиеса на Шийла Стивънсън "Паметта на водата", поставена в Hampstead Тheatre, Лондон, от режисьора Тери Джонсън, печели наградата "Лорънс Оливие" (1996). Авторката адаптира сюжета за игралния филм "Преди да си отидеш", заснет от режисьора Луис Гилбърт с Джули Уолтерс и Том Уилкинсън (2002). В "Паметта на водата" са прокарани паралели между психологическите портрети на героите и иновативната научна теория за паметта на водата и нейните кристални решетки. Подобни аналогии се срещат и в по-нататъшното творчество на Шийла Стивънсън.

Източник: в. "Народно дело"