Бивши и настоящи ученици от НГХНИ "Константин Преславски": | виж още |
|
Теодора Станева, хореограф: В този клас няма затлъстели
Това, което най-вече ме впечатлява, че благодарение на танца децата започват да мислят. Все повече осъзнават, че това изкуство е необятно и колкото повече го усвояват, толкова нови неща излизат пред тях. Идвайки от различни танцови школи, когато влязат тук и видят точни изисквания, те самите започват да правят разлика между самодейното и професионално изкуство. Тук се опитваме да работят по най-правилния начин, да им дадем различни модерни техники, за да знаят кое какво е, да познават стиловете - съвременен танц, шоу денс, да умеят да ги разграничават. Не всички преподаватели в България са готови за това. Тази година имахме 50 кандидати за танцовата паралелка, от които приехме 29. Явиха се много добри кадри на кастинга. Танцуването не пречи на успеха им по останалите предмети, където са сред първите места в училището.
За съжаление, ако проектозаконът за образование се приеме в настоящия му вид, това означава, че тази паралелка трябва да се закрие и да няма профил хореография, въпреки че след две години работа донесохме златни медали на страната. Децата са притеснени, че няма да има други след тях, които да продължат. Дори някои от седми клас искаха да се прехвърлят, ако има прием. Смятаме обаче, че по-здравословен е ранният прием. Тогава телата са по-податливи, дори понякога имат травми от предишни школи, но има шанс да се оправят. Говорим за проблеми със затлъстяванията, а лишаваме децата точно от движението. В тази паралелка няма затлъстели. Танцовото изкуство дава възможността децата да са по-организирани. Колкото са по-заети, толкова повече свикват да разпределят времето си. Без дисциплина не биха постигнали такива резултати.
Освен това ходим по състезания на собствени разноски. Те си шиха и екипите. За разлика от другите държави, тук унищожаваме културата си.
Не можем да си представим да няма такава паралелка. Хорариумът не е толкова висок като в балетните училища, не е достатъчна работата като ежедневно натоварване, но въпреки всичко резултати има.
Източник: в. Народно дело