
ЗАРЕЖДАНЕ...
Савина Петкова: Чрез документалните филми животът нахлува в киното | ||||||
| ||||||
Един от документалните филми, които ще бъдат представени на фестивала, е "Жестокият път“ на режисьора Деян Барарев, чиято премиера ще се състои в кино "Люмиер“ на 22 март от 15.00 ч. "Във филма определено има становище, което стои зад това човек да направи документален филм по даден въпрос. Има героизъм, има драматизъм, трагедия и изобщо, животът нахлува в киното. Така че да работиш с архивен материал и да създадеш една история от миналото, да я пресъздадеш и запазиш по този начин, това е друг тип отдаденост към изкуството.“ Друго интересно заглавие е "Смърт за автора, живот за героя“ на режисьора Илия Костов. Документалният филм разказва за Алеко Константинов и участието му в социалния и политически живот на България в края на XIX век. Според кинокритика този филм добре би се вписал и в училищната програма. "Доста е важно да се правят алюзии и да се правят мостове между изкуството по този начин. Това да можеш да видиш един човек като човек извън авторството с помощта на документален филм, винаги помага.“ "Тихи наблюдатели“ на режисьор Елица Петкова представлява документален поглед върху ежедневието в едно тихо планинско село. Този филм с много деликатност проследява историите на няколко животни – магаре, котка и куче. "Филмът е сниман по изключително красив начин. Идеята е да ни вкара във възприятието, сетивността на животните и показва как те са се превърнали във важна част не само от работното, но и от магичното ежедневие на хората. Има някакъв елемент на етнографски поглед, обаче и много сериозна близост и универсалност на историята.“ Според селекционера на фестивала най-важният филм от документалния конкурс е военният документален филм "От кота нула“ ("From Ground Zero“), копродукция на Палестина, Франция, Катар и Йордания, който проследява събитията в Газа. Това е своеобразен филм-мозайка от 22 къси разкази от бойното поле от различен тип: има анимация, има чисто документално кино, има пресъздаване. Друго обещаващо заглавие е българският филм "Ние всички сме деца“, режисиран от Светла Цоцоркова и Светослав Овчаров, показващ ежедневието в едно училище в планинско село, където хлапета от различни етноси израстват заедно. Според Савина Петкова филмът добре кореспондира и влиза в диалог с грузинско-френската копродукция "Децата на Поподия“, посветен на детското ежедневие в един пансион, където мюсюлмани и християни живеят заедно. "И двата филма апелират към едно разбиране, вместо да се фокусира върху разликите помежду ни. Тези документални филми са правилна стъпка в тази посока – да можеш да влезеш в обувките на другия, да можеш да погледнеш от друг ъгъл върху един и същи проблем, без в процеса да бъде ограничен личния хоризонт.“ "Когато документалното кино оставя това пространство за дишане, където зрителят може сам да си избере къде да застане и да види нещата от няколко различни ъгъла, това е най-доброто, което един документален филм може да направи,“ посочи гостът и се съгласи с водещия на предаването, че иранският филм "Семената на свещената смокиня“ на режисьора Мохамад Расулов е хем художествен и същевременно те доближава до документализма по някакъв начин. "Има нещо в кинометафориката, което винаги ме е интересувало и как метафората много често помага на творците да прескочат бариерите над цензурата. Обаче, особено в последните няколко филма на режисьор като Расулов, можеш да видиш как той постепенно се отдръпва от метафориката. И това според мен също приближава филмите му към някакъв не само реализъм, ами едва ли не и документалистика, макар че е пресъздаване, макар че има фикционален елемент, защото той поставя нещата такива, каквито са, вместо да се крие зад метафората. За това се изисква още по-голяма смелост, за да се случи.“ На 25 март зрителите ще могат да видят италианския документален филм "Лоши учители“ с подкрепата на Италианския културен институт, като след филма ще се проведе събитие, на което ще присъстват режисьорът Роберто Ораци, продуцентите Рикардо Нери и Винченцо Филипо и главният актьор на филма. "Много е особено да гледаш такъв тип разказ, да си съпричастен към разказ за насилие и как някой се връща в спомените си, свързани със спорт, страст, професия, такива неща, от които много лесно се завързва един сложен възел, който да го видиш развързан на кино може да е много вдъхновяващо,“ добави Савина Петкова. |
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg