Селцето, в което пандемията на практика приключи

В малкото селище Кириат Яарим в Израел пандемията на теория приключва. Там беше ваксиниран с втора ваксина и последният жител на селището. Ще отворят училищата. Ще отпаднат ограниченията, свързани с локдауна. Отново ще могат да се провеждат сватби и молитви в храмовете.

Кириат Яарим е споменат 13 пъти в Библията. Само Йерусалим е споменаван повече. Историята ни е любопитна. При една от битките, по времето дори преди строителството на Първия храм, филистимците отмъкват като плячка Кивота на завета. Но този свещен за евреите символ не им носи нищо добро. Само нещастия. Решават да го върнат на евреите. Предаването му става точно на това място - в подножието на Йерусалим. Тогава това е бил пътят от морето към Свещения град и всички богомолци са минавали през нашето селище. Сега сме град с 12 хилядно население, но бързо се разрастваме“, разказва за БНР кметът на Кириат Яарим Ицхак Равиц.

Как се получи така, че от селище, водещо класацията на заразени от коронавирус по време на втората вълна, сега Кириат Яарим се превръща в първия град в света, където е завършила имунизацията на всички подлежащи на ваксиниране?

"От началото на епидемията решехме, че кметството не трябва да бъде само наблюдател, а активен участник в борбата с пандемията. Постигнахме успехи, с каквито дори държавата ни не може да се похвали. Когато разбрахме, че има много заразени от вируса, направихме свой локдаун. Ние се познаваме и нямаше как някой да не спазва мерките. Преди да станем първият град в света, преодолял пандемията, сме първото селище в Израел, което за един ден успя да направи тестове за Covid-19 на всичките си 12 хиляди жители. Открихме безсимптомните носители на заболяването и ги изолирахме. За по-малко от месец успяхме да ваксинираме всички, които подлежат на имунизация. Като местна власт сме отговорни за здравото състояние на нашите жители, а болничните каси са само изпълнителите“, уточнява кметът Равиц.

"Ние сме религиозно селище и в медиите има стереотип, че не се подчиняваме на наредбите на Министерството на здравеопазването. Мисля, че е тъкмо обратното. Тук всички спазват това, което е казал техният равин. Повечето духовни водачи са заинтересовани вярващите да не са болни. В Библията има специален текст, който нарежда човек да пази душата и здравето си и да не се уповава само на Бога. Направихме всичко възможно да се опазим от болест, още повече че спазването на хигиена при нас е всекидневие и хората не си мият по много пъти на ден ръцете само заради пандемията. Затова предполагам, че написаното в медиите гони предизборен, политически ефект. Откакто е започнала епидемията, в нашето селище синагогите са затворени и молитвите се водят на открито. Спряхме и сватбите. На погребения ходиха само най-близките на покойника.“

За организацията на самото ваксиниране са били използвани високоговорителите на селището, които иначе се ползват само при военни и природни бедствия. "Призовавахме и последните жители, които не са се имунизирали, да дойдат за втората ваксина.“

"В първите дни на ваксинирането бе лесно. Който желаеше, пристигаше. По-трудно бе с последната група. Те или се страхуваха от ваксината, притеснявайки се, че е слабо проучена и може да има странични ефекти, или се бяха поддали на слухове за някаква световна конспирация. Наложи се за разговаряме с всекиго поотделно, но никого не сме насилвали. Използвахме много аргументи в подкрепа на ваксиниране.“

"Малко селище сме, но каквото може да се случи в малък формат, може и голям“, убеден е кметът на Кириат Яарим Ицхак Равиц.

"Всичко зависи от бюджетите, доброволците и намирането на подход към всеки жител, от откриването на мотивите, които да го подтикнат към ваксиниране. Големите градове всъщност са разделени на малки кметства и квартали. Търсят ни за предаване на опит кметове от различни населени места - както в Израел, така и по света. Споделям мнението, че ролята на местната власт в този сложен момент е решаваща. Ние знаем много за всеки жител на нашето селище".

"Тук не става въпрос само за победа над пандемията в отделно изолирано малко селище, а за пътя към нормализиране на икономиката и връщане на хората на работа, за даване на възможност да има нормални сватби, семейни тържества. Наясно сме, че зад пределите на нашата селищна система пандемията продължава. Затова е толкова важно да помогнем и на другите да преборят вируса и той да остане един лош епизод от миналото ни.“