В много краища на традиционно земеделска България денят е смятан за начало на новата година, тъй като по вековна традиция на 1 септември земеделските стопани започват есенната оран и сеитба. По тази причина празникът е познат още като "Симеон орач" и "Нова земеделска година". Традицията повелява на този ден жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
На Симеоновден нищо не се дава назаем и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете. Забранена е и всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата.
Според житието преподобният Симеон Стълпник е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни благочестиви християни. На осемнадесетгодишна възраст постъпил в манастир и не след дълго се усамотил в една трудно достъпна планинска пещера. Заживял като пустинник и се отдал на пост и молитви. Благ и смирен, Симеон искал да се изолира напълно от хорските очи и си построил каменна кула, висока 40 лакти. Заживял на върха й в тясна килия и затова бил наречен Стълпник. Там починал на 103-годишна възраст. Имен ден празнуват носещите името Симеон, Симеонка, Мончо.