Историята на камерния ансамбъл "Софийски солисти" започва преди 50 години. Млади оркестранти, които работят в Софийската опера, се събират, за да свирят струнни квартети. Като изпълнители на камерна музика те вече имат авторитет и обществен престиж. Но това не им достига. Вече са наясно, че искат да създадат струнен оркестър. Решават на сцената да свирят прави - заради активността и сценичното поведение. И така се изгражда моделът на състав все още без име, но с открити няколко основни принципа на работа, които остават като модел за подражание от множество български и чуждестранни оркестри. По това време в Европа подобни състави се броят на пръсти. В България е първи.
Първата публична проява е на 19 март 1962 г. в зала "България" под диригентството на младия тогава Михаил Ангелов. Успехът е впечатляващ. Изборът е направен. Изпълнителите репетират във всяко свободно време, но вече с Васил Казанджиев. С него ще бъдат още 16 години и ще направят първия значим пробив по света. Името "Софийски солисти" е подсказано от чуждестранната критика, която реагира на концертите възторжено.
Вече половин век съставът изнася концерти и прави записи в България и чужбина, стимулира композитори за създаването на нови произведения, сътрудничи с плеяда изпълнители - певци, инструменталисти и хорове.
Статистиката за творческата история на "Софийски солисти" не е прецизна, но приблизителните цифри изглеждат така: над 3000 концерта; над 90 грамофонни плочи и компактдискове; над 700 записа само в Българското национално радио; десетки телевизионни предавания у нас и чужбина; неколкостотин изпълнители солисти и още толкова произведения.
Репертоарът на "солистите" е забележителен - от ХV век до наши дни. Ансамбълът многократно е правил интегрални изпълнения и записи на произведения от Бах, Моцарт, Барток, Антон Веберн, Шостакович, Бритън и др.
Съставът работи с всички значими български музиканти. За него са създадени много от интересните български произведения, както и поредица произведения от чужди автори. Трудно е изброяването на диригенти и солисти, работили със "солистите", но непременно трябва да се споменат Хенрик Шеринг, Минчо Минчев, Хайнц Холигер, Даниил Шафран, Никанор Цабалета, Патрик Галоа, Веселина Кацарова, Найджъл Кенеди, Николай Лугански и др.
Звукозаписната продукция на състава се продава на три континента.

Диригентът проф. Пламен Джуров завършва Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в София с три специалности - пиано, дирижиране и композиция. От 1976 г. започва работа като диригент на Плевенска филхармония, където остава в продължение на шест години. След това работи в системата на ДО "Музика". Гастролира с български и чуждестранни оркестри, между които филхармонията на Мексико, симфоничните оркестри на Хавана, Фленсбург, Сараево, Скопие, Ленинградската филхармония. От 1988 г. работи със "Софийски солисти". Сред многобройните му радио и телевизионни записи /над 300/ са поредица първи изпълнения на български и чуждестранни автори, интеграли на клавирните концерти на Й. С. Бах, интегрална панорама на литература за китара и оркестър, записани за САЩ, и други над 20 компактдиска. Заедно със "солистите" е дирижирал стотици концерти в Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея.

Проф. Минчо Минчев е първият български цигулар, концертирал във всички континенти, без Антарктида и първият български цигулар, свирещ на цигулка "Страдивариус".
Роден е на 17 септември 1950 г. в Габрово. На 9-годишна възраст изнася първия си самостоятелен концерт. Учи в Националното музикално училище "Любомир Пипков", а после и в Музикалната академия - София, при проф. Емил Камиларов. За блестящи постижения е изпратен от Министерството на културата на специализация при световноизвестния цигулков педагог проф. Ифра Нийман в Лондон. Минчо Минчев печели три първи награди на конкурса "Карл Флеш" в Лондон /награда на журито, на публиката и за най-добро изпълнение на музика на Бетовен/. Става лауреат на международните авторитетни конкурси "Виенявски" - Полша, и "Паганини" - Италия. След тези призове дъщерята на големия цигулар от началото на ХХ век Йозеф Сигети му предоставя за две години цигулка "Гуарнери", принадлежаща на нейния баща. През 1977 г. специално за него българската държава купува цигулка "Страдивариус - Барон Витгенщайн", изработена от големия италиански майстор през 1716 г. Минчо Минчев е бил солист на световноизвестни оркестри, свирил е под палката на именити диригенти, сред които сър Невил Маринър, сър Александър Гибсън, Джон Елиът Гардинър, Ленърд Слаткин. През 1990 г. е избран за професор във Висшето училище за изкуства "Фолкванг" в Есен - Германия. Въпреки че през последните две десетилетия не живее в България, присъствието му в българския музикален живот продължава да бъде много активно. Води майсторски класове в София, на международните фестивали "Варненско лято", "Мартенски музикални дни" в Русе, "Аполония" в Созопол, "Дни на камерната музика" в Габрово. Председател е на фондация "Панчо Владигеров" и на международното жури по цигулка на международния конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров", артистичен директор е на международната лятна музикална академия "Варненско лято". Води майсторски класове в много страни от Европа, Америка, Азия и Австралия.

Николай Минчев (1979) е син на големия цигулар Минчо Минчев. Получава образованието си в България и Германия. Носител е на награди от престижни конкурси. През 1997 г. е отличен с наградата "Музикант на годината" на БНР за най-успешен дебют. Има солистични участия с повечето български оркестри. Концертира и в Германия, Франция, Италия, Норвегия, Турция, България и Македония. През 1998 г. създава клавирно трио с Беате Алтенбург (виолончело) и Катерине Клипфел (пиано), с което развива активна концертна и звукозаписна дейност. На IX конкурс на Германския фонд за музикални инструменти "Дойче Щифтунг Музиклебен" през 2001 г., Николай Минчев получава цигулка "Галиано". От август 2001 г. е първи концертмайстор на филхармонията в Есен, а по-късно и на Оперно-симфоничния оркестър във Вупертал. От 2005 г. преподава цигулка във Висшето училище за изкуства "Фолкванг" в Есен, Германия.