Спортният журналист и историк Теодор Борисов: Сградите в Монреал напомнят за Европа отпреди век

Монреал не е типичен канадски и северноамерикански град. Това е място, където франкофоните са мнозинство и ако човек се вгледа чисто архитектурно, това е място, където голяма част от сградите ще му напомнят за Европа отпреди един век. Това коментира в предаването "Куфарът на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова спортният журналист и историк Теодор Борисов. "Тъй като по професия съм спортен журналист и голяма част от моите пътувания са свързани с определени събития, срещи, състезания, това ме вдъхнови да отида в Монреал, за мач от Major League Soccer на САЩ и Канада – голямото съперничество между Монреал и Торонто.“

Монреал е град, в който се срещат различни архитектурни стилове, като човек може да види сгради и множество църкви от преди няколко века в стил артдеко и готика, но също така и съвременни небостъргачи. В града могат да се видят райони, където наистина човек се чувства все едно е в Европа. "На мен лично най-ми допадна е обстановката на пристанището, което се използва понякога и за различни събития. Там просто животът е най-пъстър, цветен, когато е хубаво времето там се събират множество хора, и не на последно място има най-добрата гледка към самия град.“

Подходящото време да се посети Монреал е според предпочитанията на туристите – "зимата е една снежна приказка, а през лятото температурата достига до 25 градуса и е приятно да се направи една екскурзия до града съчетана с посещение и до Ниагарския водопад,“ посочи той.

Градът е известен и с това, че има най-много ресторанти на глава от населението в Северна Америка, като различните емигрантски общности и националната им кухня допринасят за това разнообразие на кухнята. В града си има типични ястия, които са характерни само за провинция Квебек, в територията на която влиза и Монреал, обясни журналистът. Едно от известните традиционни ястия, за чието въвеждане през 60-те години спорят няколко ресторанти, е т.нар. "путин“ и представлява пържени картофи със сирене, залети отгоре със сос грейви. "Едно от нещата, с които се хвалят  е т.нар. "китайски пай с месо“, има грахова супа и т.нар. "пудинг за бедни“, който е препратка към годините на Великата депресия, но специфичното е, че отгоре е залят с кленов сироп. Кленовият сироп е навсякъде,“ разказа още той.

Другото интересно в Монреал е отношението на хората към хокея, който е националният спорт на Канада. Отборът им "Монреал Канейдиънс“ 24 пъти е носител на купа "Стенли“ на Националната хокейна лига на САЩ и Канада. "Този спорт е с религиозен статут, предлага се обиколка на залата. Интересен факт е, че в съблекалнята има една голяма емблема на отбора, върху която е забранено да се стъпва, защото ако стъпиш на емблемата, ти се едно поругаваш частта на клуба.“

Интересен факт за града е, че в него се провеждат Летни олимпийски игри през 1976 година, които се оказват пагубни за канадците, защото не са си направили добре сметката за средства, които трябва да изразходват. "Самия факт, че последните дългове, които имаха, бяха изплатени някъде около 2011 година, показва, че наистина организирането на такъв спортен форум не е за всеки. Амбициите на местната управа не са се покрили с техните финансови възможности. Аз бях неприятно изненадан, че техният Олимпийски музей все още е затворен, доколкото разбрах от пандемията насам не са го отваряли, което е сериозен контраст с Олимпийския музей в Хелзинки, които са били домакини на Олимпийски игри 1952 г. и техният Олимпийски музей е с най-нови, модерни технологии, мултимедия, оборудване, може би най-добрият, който съм виждал.“

Впечатлението на Теодор Борисов от местните хора е, че те са доста студени и праволинейни, като това отношение се демонстрира не само към туристите, хора външни за тяхната общност, но и към представители на други части от Канада. "Малко са се капсулирали в това отношение. Но смятам, че си заслужава и това да се види.“