Стефановден е! Ето какво повеляват традициите днес

Църквата почита Св. първомъченик и архидякон Стефан. Празникът се пада в третия ден на Коледа. Имен ден празнуват носещите имената Стефан, Стефка, Стефания, Стоян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Таня, Станчо, Станко, Венцислав, Венцислава. 

Като един от седемте ученици на Исус и един от първите, жертвали живота си в името на християнската вяра, Свети Стефан е наричан пръв мъченик или първомъченик. Свети Стефан бил осъден на смърт от старейшините, поради клеветата на юдеите, че скверни Бога и Мойсеевия закон. Екзекуцията се състояла извън пределите на Йерусалим, в Йосафатовата долина, където бил замерян с камъни от разярената тълпа. Тялото на светеца не било погребано, а било оставено на птиците и зверовете.

Народните вярвания тълкуват факта, че Стефановден затваря цикъла на старата година и отваря пътя на новата. В превод от старогръцки език Стефан означава “венец" и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка. Ето и 10 традиции, свързани с последния празник през годината.

Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия – свинско с кисело зеле, баница с месо или сарми с месо. Месят се и обредни хлябове още от зори, а в някои краища на България се готви и кокошка за богата и силна идна година.

Именно защото е ден на равносметка, цялото семейство се събира около трапезата. На софрата присъстват и прясно изпеченият обреден хляб, и златиста баница.

Всички ястия и цялата софра са благодарност към отиващата си и заложба за изобилие и добро през новата година. Затова трапезата не се вдига.

От Стефановден до Йордановден се помещават и така наречените “Мръсни дни", по време на които жените не трябва да мият косите си, да метат, да перат, не се правят венчавки, кръщенета и опела.

На този ден младоженците ходят на гости на своите кумове, кръстници и родители в знак на уважение. Всички се разотиват по залез, защото това е един от т. нар. “Мръсни дни", в които по тъмна доба бродят зли сили и караконджули.

На този ден има и обичай за неомъжените девойки, кръстен Ладуване, при който те се събират и извършват характерни обредни практики, които да им подскажат кога и за кого ще се омъжат. За целта плетат китки, към които привързват пръстен или друга лична вещ, потапят ги в менче с мълчана вода, след което ги покриват с червено було. На следващата сутрин една от момите, облечена като булка, вади една по една китките, докато другите пеят обредни песни и гадае коя мома за кой момък ще се задоми.

Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.

Неродилите и бременните жени не работят нищо този ден за леко раждане.

На празника не се върши никаква работа с остри предмети и домакинска работа – предене, шиене, тъкане, чистене, къпане, пране, с изключение на готвене, за да не нападат вълци стадата и овчарите. Не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците.

Не се изхвърлят пепел и въглени на двора, за да не се плодят магьосници и бродници. Строго се спазвала и половата забрана, защото децата, заченати през дните след Рождество, се раждат с недъг.