Стендъп комедиант: Много трудно е да разсмееш хората и да не ги обидиш

Много трудно е да разсмееш хората и да не ги обидиш. Това каза стендъп комедиантът Филип в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“ с водещ Або.

Казва, че е бил много по-забавен преди да започне да се занимава със стендъп, което по думите му е често срещан феномен сред стендъп комедиантите.

"В един момент всичко започва да се пречупва през призмата на "Аз мога ли да разсмивам публика с това, което съм казал сега?“. В повечето случаи все едно си пазя тази част от шегата за когато седна да пиша“, признава той.

По думите му в началото на кариерата на стендъп комедианта е много лесно. "Защото ти си събирал, трупал си житейски опит 20-25 години – излизаш на сцена и няма шанс да не си смешен, ако си вложил труд. По-нататък става малко по-трудно, трябва да изцеждаш от себе си и става доста по-трудоемко. Шегите ми минават поне през 20 представления, за да станат това, което са, за да станат смешни. Всяка нова шега ми става най-любима, защото съм вложил много пресен труд в нея“, споделя Филип.

Признава, че не гледа стендъп комедианти, защото не иска да се повлиява и да подражава на никой. "Това е доста често срещан феномен в стендъпа – когато някой гледа, съзнателно или не, по-често несъзнателно, копира цели шеги. Аз не гледам и със сигурност знам, че не е заимствана от някой друг. Гледам единствено Зайнфелд.“

Казва, че е имал много по-малко лоши шоута от средностатистическия комедиант. "Това ме кара да се чувствам хем добре, хем зле, защото си мисля, че те предстоят. Имал съм три шоута, които никога няма да забравя в живота си, защото бяха трагедия. И един хеклър, който беше супер досаден. Винаги в една публика има човек, който е дошъл заради жена си и е с гръб към сцената, но понякога се случва този човек с гръб към сцената, нищо че не гледа, да иска да каже нещо.“

Казва, че никога не е имал сценична треска преди шоу. "За мен е просто да излезеш и да дадеш всичко от себе си в момента. По-скоро има адреналин“, каза той.

Признава, че му е много трудно да разсмее хората с черен хумор така, че да не ги обиди. "Имал съм шеги, с които съм обиждал хора без да искам, защото не са били достатъчно смешни. Има една пропорция смешно-черно, която трябва да е много повече смешно и много малко черно. Ако е много черна шегата, трябва да е супер смешна. Знам, че в тези моменти не е била достатъчно смешна, което е моя вина.“