Какво ни прави щастливи? Дали щастието зависи от обстоятелствата, или е резултат от качествата на характера, които можем да развием? Тези въпроси все по-често са обект на изследвания в съвременната психология.
"Позитивното мислене е един от способите на позитивната психология, но позитивното мислене като да си налагаме някакви "неограничаващи" вярвания и някакви постоянни изречения в ежедневието ни – жълти бележки, зелени бележки и такива неща – биха могли да свалят страшно много самоувереността ни. Така че положителното мислене, наложено от тези съвременни гурувци, които почти повечето от тях нищо не разбират и прилагат някакви повтарящи се утвърждения, не работи и срива психиката ни", коментира психотерапевтът Ина Антонова.
След Втората световна война психолозите започват да осъзнават, че се фокусират предимно върху негативните аспекти на психичното здраве – болести, травми и психични разстройства. Така се ражда идеята, че за да живеем по-добре, трябва да насочим вниманието си не само към проблемите, но и към силните си страни, талантите и добродетелите.
Темпераментът е вроден и определя как емоционално реагираме на света около нас.
"Характерът е сбор от много качества, които ние изграждаме с годините. Точно така – връзка с обкръжаващата ни среда и с начина на живот. Преживяното ни оформя като характер, но ние се раждаме с един темперамент. Този темперамент дава нашия емоционален отговор на външната среда и тогава ние вече можем да започнем да изграждаме, от гледна точка на позитивната психология, тази нагласа позитивна, това движение позитивно", каза Антонова в ефира на
Bulgaria ON AIR.
Позитивната психология ни помага да открием и развием тези таланти, вместо да се опитваме да се вписваме в наложени от обществото стандарти.
Например, ако едно дете рисува добре, но се насочва към уроци по пеене, само защото родителите му го смятат за "по-перспективно", неговият естествен талант може да остане нереализиран.
Една от ключовите концепции на позитивната психология е способността да приемаме фактите такива, каквито са. Често, когато преживяваме нещо неприятно, попадаме в капана на самосъжалението и вината. Балансът е в осъзнаването, че миналото не може да бъде променено, но можем да изберем как да реагираме в бъдеще.