Усилен труд кипи в културния символ на Варна - емблематичния Летен театър. Въпреки притесненията мястото ще е обновено и готово до края на месеца, за да посрещне в средата на юли 23-то издание на Международния балетен конкурс - Варна 2008. Изцяло нова визия ще посреща гостите от страната и от света. Още преди входа има пейки, разположени под специални навеси. Сменена е замазката на балкона, но са запазени изображенията на древните музи и божества, вдъхновявали пазителите на словото и театралното изкуство още преди векове. Пластмасовите седалки са в добро състояние, тъй като бяха сменени преди няколко години. Гримьорните все още са незавършени, но скоро ще бъдат приведени в ред и ще осигурят уют на балетните таланти от цял свят.
„Остана само сцената", успокоява Румен Серафимов, оглавяващ дирекция „Култура" в община Варна. До края на седмицата подиумът ще е с изцяло обновена настилка от най-качествения за танцуване материал - бяла мура. Той е толкова мек и ароматен, че в него може да оставиш следа с нокът. Най-голямата изненада обаче е източникът на парите, който осигурява и монтажа на сцената през тези дни. Когато човек прониква в театъра, всички повтарят само едно име - Стоян Лефеджиев. Той е единственият балетен фотограф, проследил конкурса от първото му издание до днес. Освен това е кадър на „Народно дело". „Човекът прави ремонта със собствени средства. Той дава парите и извършва монтажа", възхищават се служителите от фирмите, които възстановяват и модернизират Летния театър. Наближавайки сцената, човек вижда група млади хора и двама по-зрели мъже, напътствани в работата си от удостоения с награда „Варна" журналист. Слънцето припича силно в обедните часове, а на закътаната сцена не трепва дори едно листенце. Оказва се, че младите мъже са двамата синове на Лефеджиев - Благовест и Веселин, и техният приятел Андрей Паунов, който пък е син на ректора на Медицинския университет проф. д-р Анелия Клисарова. Другите двама съпричастни към благородната кауза мъже са от Самоков. Те обаче нямат време да вдигнат глави от работата.
Откъде този скромен човек с професионално художествено виждане, който знае наизуст всяка вариация, която заснема, е намерил толкова много пари, и то в името на една обществена кауза? Това е първият въпрос, който човек си задава, като си спомни ярките изложби на Лефеджиев, направени с лентова черно-бяла техника. Явно за него конкурсът е повече от обект за снимки. Той е цял един живот, изнесен отвъд времето и пространството, живеещ в сърцата на естетите и дълбоките познавачи на балетното изкуство, един от които е самият той.
Източник: в. "Народно дело"