© Народно дело

Тръгват от нулата

Школата основават със Светла Чанева, която била също изпълнител и хореограф. Тогава разбрали, че е възможно приятелство и бизнес отношения да съществуват едновременно. Започнали с три деца при много мизерни условия. В залата капело, като вали, прозорецът бил счупен. Но спечелили и първите си купи на зонални състезания във Варна, след което и на национален шампионат в София. Светла заминала по хубав личен повод в чужбина, но балетът тук много й липсвал. Невена пък поела като предизвикателство самостоятелното ръководство на школата и си доказала, че може да се справи. Тогава спечелили и първото място на националното състезание във Варна и това било точно миналата година. Тя обича още R&B и хип хоп, тегли я към сцената, но предпочита да преподава, за да разпространява изкуството сред подрастващите.
Мъжът й е фотограф и се занимава с архитектура. Запознават се по време на пътуванията й в чужбина. Казва, че без помощта на семейството си и родителите не би могла да се справи.

Благодарна е още на един доброволен сътрудник на каузата на име Виктор Бузев, който им помага, като поема част от разходите по пътуванията. Иначе сама търси и оформя музиката за танците, отговаря и за костюмите. Мечтае за много неща. Представя си, че това, което иска, вече се случва и то става. Според нея наистина има сила, която се грижи за баланса в природата. Иска да посети Ню Йорк и да види най-добрите професионалисти. Благодарение на пътуванията си разбира, че границите на света са наложени от хората. "Ние сме създадени да живеем без граници", гласи нейното мото. Потиска я фактът, че сега в България способните млади хора едва свързват двата края и не могат да правят това, което искат, за да се развиват.

Невена Данкова: Професионализъм се черпи от много източници

Когато открих модерния балет си казах - това е! Той съчетава и спорт, и изкуство - перфектната комбинация. Дава ти възможност да твориш, въпреки че не съм си представяла как някой ден ще правя танци и хореография. Доволна съм, че намерих призванието си, въпреки, че знам колко още имам да уча и да се усъвършенствам - от хореографи, от телевизия, интернет. Никога не можеш да научиш всичко. Професионално образование е нужно. Но за жалост в България то се дава на малко места. В чужбина има танцови училища и програмите им са много по-добри от нашите. В Щатите например 10-годишни деца въртят пируети, а тук това се учи в 11-и клас. Значи има несъответствие. Повечето хора казват, че 90% е усилие и работа, а само 10% - талант.

Във Варна имаше много балети, но вече са по-малко. Тук няма работа, няма бизнес в тази сфера. Набляга се основно на вариете. Танцуват се старите отживели кан кан и антрета с пера и каски, които вече са толкова изтъркани, че никой хореограф не иска да прави такива танци.

Вече по-актуален е атракционът като в цирковете - със специален костюм, танц и сложна хореография. Зависи най-вече от търсенето, от публиката. Нещата, които ние правим, са съвсем други. Правим изкуство, а децата ни се учат да бъдат и спортисти. Дори така може да се влезе и в олимпийските игри.

За да се поддържам във форма, внимавам с храната, спортувам. Въртя колело, правя коремни преси. В моя живот танцът е постоянно. Постоянно мисля нови движения, идеи - всичко ме вдъхновява, каквото и да гледам, дори да се храня. Понякога търся музика за конкретната идея, а друг път - обратното. Гледам да не се вземам много на сериозно. Има правила, които трябва да знаеш задължително за културата на тялото. За това педагогът носи голяма отговорност. Трудно се запазва дисциплината, децата ме обичат, слушат, но лесно се разсейват. Възпитаници на школата вече влязоха в балетното училище във Варна. Има конфликт между професионалните училища и школите, а би трябвало да се толерира добрата подготовка навсякъде. Във Варна имаше опит за създаване на академия, която да функционира по западен образец, но тя се разпадна, защото, поради многото изучавани жанрове, таксите ставаха непосилни за нашия стандарт. А това е начинът да се стане универсален танцьор.

Източник: в. Народно дело