Тази молекула може да направи тренировката за отслабване по-ефективна

Упражненията могат да играят решаваща роля за намаляване на теглото , но килограмите изглежда се свалят по-лесно за някои хора, отколкото за други. Ново проучване, което подчертава фините разлики в клас молекули, участващи в метаболизма, може да помогне да се обясни защо.

Въпросната молекула е протеин, участващ в разграждането на въглехидрати и мазнини, наречен PGC-1⍺. Въпреки че преди това е било свързвано с упражнения и тегло, механизмите и процесите в играта не са били ясни.

В това ново изследване екип от експерти от цяла Япония откри, че всъщност са включени множество варианти на PGC-1⍺ и че всъщност тези варианти на PGC-1αb и PGC-1αc наистина могат да променят упражненията и теглото загуба.

Биомедицинският учен от университета в Кобе Казухиро Номура и екипът откриха, че ако телата на мишката увеличат експресията на варианти PGC-1αb и PGC-1αc в отговор на упражнения, те сигнализират на останалата част от тялото си да увеличи производството на енергия.

Екипът проведе тестове върху мишки и 10 мъжки субекта - съответно на бягащи пътеки и велоергометър - след това взе малки тъканни проби, за да разбере какво се случва по отношение на мускулния метаболизъм, изгарянето на мазнини и консумацията на кислород.

За да се тества специално производството на PGC-1α, някои мишки бяха отгледани без протеините PGC-1αb и PGC-1αc. Мишките без въпросните протеини в крайна сметка затлъстяват и имат твърде много инсулин в кръвта си.

За теста при хора в групата са включени мъже, класифицирани като непоносими към инсулин – състояние, за което е известно, че намалява нивата на PGC-1α. Изследователите открили, че нивата на PGC-1αb и PGC-1αc са били повишени от упражнения, което от своя страна е довело до по-ефективна работа на метаболизма на тялото.

Тези констатации предполагат, че способността ни да произвеждаме PGC-1αb и PGC-1αc по някакъв начин е свързана с това колко лесно намираме да поддържаме теглото си, откритие, което учените очакваха въз основа на по-ранни проучвания .

"Хипотезата, че гените в скелетните мускули определят податливостта към затлъстяване, беше вярна“, казва ендокринологът Огава Ватару от университета Кобе в Япония.

Както при всяко чисто ново откритие, последствията от констатациите не са напълно ясни, което изисква бъдещо изследване на тези процеси в по-големи и по-разнообразни групи от хора.

Това обаче ни дава още една представа защо съотношението упражнения към загуба на тегло не е еднакво за всички . Без съмнение са включени множество фактори, но ако активността на PGC-1αb и PGC-1αc може да бъде изкуствено управлявана по-нататък, е възможно да се появи изцяло ново разнообразие от лечения за отслабване.

"Ако може да се намери вещество, което увеличава b и c версиите, това може да доведе до разработването на лекарства, които повишават разхода на енергия по време на тренировка или дори без тренировка“, казва Огава.

"Такива лекарства биха могли потенциално да лекуват затлъстяването независимо от диетичните ограничения", пише sciencealert.