Телешки опашки, сушени еленски езици и кисело зеле - менюто на една от най-известната имперска династия

Хранителните предпочитания на управниците са не само интересна тема за обсъждане, но и показател за психологическите им характеристики. Историята на кралското семейство Романови датира от стотици години. Невъзможно е да се обхванат предпочитанията на всеки един от тях, затова ще ви запознаем само с на някои. 

Разбира се, богатството и разнообразието от ястия са познати на кралския живот. Качеството на храната, приготвена в кухнята на Романови, е оценено от много гости, поканени в Зимния дворец, тъй като готвачите винаги са се стремели да изненадат своите домакини с необичайни ястия. 

Епохата на тази императрица е белязана от влиянието на френската култура, включително в кулинарната сфера. На масата винаги имало гарнитури от зеленчуци, месо под формата на котлети и варено говеждо месо, а за десерт са сервирали пресни плодове, сладки пайове и бисквити.   

Интересна особеност на Екатерина II е любовта й към киселото зеле. Тя дори миела лицето си със зелева саламура, защото била сигурна, че има подмладяващ ефект и ще я избави от преждевременните бръчки. 

Понякога императрицата искала да хапне нещо екзотично. Тогава готвачът приготвял любимия ѝ сос от сушени еленски езици. На специални вечери за ограничен кръг хора се приготвяли деликатеси, например телешки опашки по татарски, яхния с пармезан и кестени или телешки очи в сос. 

Трябва да се отбележи, че Екатерина Втора не вечеряла. Може би само няколко ябълки и чаша ледена вода. Смятало се, че пропускането на вечерята облекчавало главоболието и имало благоприятен ефект върху тялото. Всъщност Екатерина Втора имала добро здраве, била енергична и винаги изглеждала добре. 

Николай I (1825-1855) 

Императорът е известен със своя работохолизъм, което със сигурност е повлияло и на хранителните му навици. Николай често се хранел в кабинета си, а на обяд присъствали и неговите подчинени, с които той обсъждал държавните дела.  

Императорът закусвал с чай, бисквити или кифлички, а от сладкишите предпочитал гевреци и кафе със сметана. Обядът на Никулден се състоял предимно от супа, риба или месо от диви животни. По време на вечерята императорът се ограничавал до парче хляб.  

Много съвременници подчертават страстта на императора към киселите краставици. Всяка сутрин искал да му се носят пет броя. Непретенциозността му по отношение на храната била повлияна от един от близките му съратници, който бил привърженик на лечебното гладуване. 

Запазени са мемоарите на френския художник О. Берн, който пътува из Русия с Николай Първи. Той пише в писма до близките си: "Императорът яде само зелева чорба със свинска мас, месо, малко дивеч, риба и кисели краставички. Пие само вода". 

Николай II (1894-1917) 

Въпреки факта, че Николай II е известен с любовта си към простата храна, съвременниците му пишат за доста необичайни ястия, които се сервирали в царската къща под негово ръководство.  

Закуската в началото на 20-ти век включвала средно пет ястия - пайове, крем супа от аспержи, салата от целина, супа от перлен ечемик (с кисела краставица), печено говеждо, котлети от пилета. 

Обядът също не бил особено скромен. Обикновено започвал със супа и пайове, след това се сервирали печено, зеленчуци, сладкиши и плодове. Като цяло се сервирали всички видове месо, риба, зърнени храни, плодове и десерти. И всичко това е доста скъпо - по днешните стандарти царската маса струва средно 60 милиона рубли годишно. 

Въпреки това, както знаем, Николай II бил в стройна и стегната форма. Това се обяснява с няколко фактора: първо, порциите били малки, така че не се изяждали големи количества, и второ, императорът внимателно следял фигурата си и се теглел на кантар ежедневно.  

Според мемоарите на близки до императорския дом Николай II и съпругата му Александра Фьодоровна не обичали да живеят в лукс. Те предпочитали прости храни, като пресни картофи или яйца. И деликатесите, които сервирали на гостите по време на приемите, били по необходимост, за да се съобразят с формалностите на онова време.