"Това не е краят на книгите" е едно великолепно интелектуално пътешествие

"Това не е краят на книгите“ е едно великолепно интелектуално пътешествие в разговорите между двама уникални колекционери, любители на книги и автори. Това са Умберто Еко и Жан-Клод Кариер, като между тях се е настанил журналистът Жан-Филип дьо Тонак, който е замислил този формат. Това каза програмният директор на Радио "Фокус“ Ива Дойчинова в рубриката "Дифтонг“ в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“.

Двамата писатели говорят по теми като "Писал ли е Христос“, "Коя е една от най-опасните книги на света“, "Кой е първият автор“, "Кой е първият, който е писал за пари“, "Кой е първият издател“, "Кога автори на книги са скандирали "Долу книгите!“, "Кои са "разрушителите“ или "трошачите“ на книги“, "Какво не са предсказали фантастите“.

Според Кариер и Еко едни от най-големите произведения на най-великите писатели най-вероятно не са стигнали до нас заради издателите. "В крайна сметка издателите мислят и като бизнесмени – кое ще се чете, защо се чете“, коментира Ива Дойчинова.

Тя цитира Умберто Еко, който казва нещо неоспоримо според нея: книгата никога няма да умре, защото е съвършено произведение. "Той казва: "Книгата е като длетото и колелото – то е съвършено, по-добро не може да стане“. Има предмети, които ние отдавна сме изхвърлили от живота си – дискетата, видеокасетата, дискът вече си отива, и дори забравяме, че такова нещо е имало. Но книгата не се е променила“, каза Ива Дойчинова.

И двамата писатели са изключителни колекционери на книги. Сред колекцията си Умберто Еко има ръкописи от ХІV век. "Но когато журналистът ги пита коя книга ще си вземат, ако в тях има пожар, Еко казва, че първото, което ще вземе, е хард диска на компютъра си, защото там е всичко, което е написал за последните 30 години“, разказа Ива Дойчинова.

Водещият на предаването Або представи "Без кръв“ на Алесандро Барико.

Историята разказва за ужасите на войната, за начина, по който мъжете и жените я преживяват, за това как възмездието може да бъде кръвно или безкръвно и за начина, по който хората си прощават. "По неговия лаконичен, красив начин Барико описва как се развиват тези емоции в човека. Той не налага нито едната, нито другата гледна точка, просто разказва“, сподели Або.

В първата част на книгата трима главорези отиват в една ферма, където търсят най-големия си враг, който трябва да убият след края на войната. Той е в имението си с двете си деца. Момчето се скрива в бараката, а момичето – под дъските на пода. Синът излиза, за да защити баща си с една пушка и двамата биват убити. Единият от главорезите повдига капандурата на пода и вижда момичето, сгушено отдолу, но не казва на останалите, че тя е там, и така й подарява живота, разказа Або.

Историята във втората част на книгата е за една възрастна дама и един продавач на лотарийни билети. "Дамата си купува билет и моли мъжа да отидат в близкото кафене и да си поговорят. Оказва се, че това е оцелялото момиченце, а възрастният мъж, който продава билетите, е главорезът, който й е подарил живота.“

Не става ясно къде и кога точно се развива действието в романа. "Това е много унигеографска книга, а аз много харесвам това, защото винаги създава едно абстрактно усещане за надвременност“, допълни Або.