Това нежно цвете има и лечебни свойства, свързани със сърдечно-съдовата система

Момината сълза (лат. Convallaria majalis) е многогодишно тревисто растение с пълзящо хоризонтално коренище. Цветоносното стъбло е 15-30 см високо, тънко, неразклонено, безлистно. Листата са приосновни, обикновено 2, рядко 3, продълговато елипсовидни или елипсовидно ланцетни, 10-20 см дълги и 4-8 см широки, към върха заострени. Цветовете ѝ са бели с кълбовидно звънчевиден околоцветник с 6 зъбчета. Цъфти от април до юни. 

Момината сълза расте из светли широколистни гори и храсталаци, в равнините и планините от 100 до 1400 м надморска височина, нарядко из цялата страна, пише puls.bg. Отглежда се често из градините като декоративно растение.

Действие и приложение. Съдържащите се в момината сълза гликозиди оказват характерно избирателно действие върху сърцето - усилват сърдечните съкращения, забавят сърдечната дейност, премахват неприятните усещания в областта на сърцето, нормализират кръвообращението. Те успокояват нервната система, увеличават диурезата. 

Момината сълза се прилага за лечение на сърдечна недостатъчност (леки форми), сърдечни неврози, нарушения на сърдечния ритъм и др. Под влияние на съдържащите се в растението гликозиди състоянието на болния се подобрява, отоците изчезват, диурезата се увеличава, изчезват задухът и цианозата.

В народната медицина това действие на момината сълза е било отдавна познато и тя е намирала приложение при лечение на водянка, сърдечен задух, епилепсия и др. Важно е да се знае, че съдържащите се в момината сълза активни вещества притежават висока токсичност и затова употребата на препарати от момина сълза трябва да става само под строг лекарски контрол.

Начин на употреба. Най-често се употребява тинктура от момина сълза по 10-15 капки 3 пъти дневно задължително под контрола на лекар специалист!

Химичен състав. Цялото растение съдържа сърдечно действащи гликозиди - в листата около 0,2-0,3%, а в цветовете до 0,5%. Установени са около 20 гликозида. Основният гликозид е конвалотоксин, който при хидролиза се разпада на агликона строфантидин и L рамноза. Изолирани са също така и глико-зидите конвалатоксол, конвалозид, локундиозид и др. В листата се съдържа стероидният сапонин конваларин, флавоноиди — производни на изорамнетина и кверцетина, хелидонова киселина. В цветовете се съдържа етерично масло с фарнезол. 

Дрога. За лечебни цели се използват стръковете (Herba Convallariae majaiis) и листата (Folia Convallariae majaiis) на растението.