Традициите на Сретение Господне - един от най-големите християнски празници

В християнския календар 2 февруари се чества като Сретение Господне, един от 12-те големи християнски празници. На 2 февруари приключва Рождественският цикъл празници, свързани с явяването на Христос пред света. Денят е известен и като Петльовден.

Празникът има своите както езически, така и християнски корени, но и в двата случая се отбелязва мъжкото начало.  Сретение Господне е празник, честван в в източноправославните и някои протестантски църкви по света - Йерусалимската, Руската, Грузинската, Сръбската, Гръцката и Украинската. Римокатолическата църква също празнува на 2 февруари, а Арменската апостолическа църква празнува на 14 февруари.

Какво означава “Сретение"? Думата “сретение" от църковнославянски език означава “среща". Празникът възниква в памет на Срещата, състояла се на 40-тия ден след раждането на Христос, описана в Евангелието от Лука. На този ден Дева Мария и Йосиф носят младенеца Исус в Йерусалимския храм, за да принесат законоустановената благодарност на Бог за първенеца си. В храма младенецът Исус е посрещнат от праведния старец Симеон.

Тази среща маркира границата между Стария и Новия завет. Празникът на Сретение Господне възниква в Йерусалимската църква и се появява в богослужебния календар през IV в. Първоначално се възприема не като празник, а като ден, в който се завършва 40-дневният цикъл на Богоявление. Утвърждава се като самостоятелен празник в годишния календар в края на V в. в Римската църква, а в Константинопол - през първата половина на VI в.

Симеон Богоприемец

Сретение Господне е срещата с човечеството в лицето на Симеон Богоприемец. Той бил благочестив човек, един от 72-мата учени, които превеждат и тълкуват Светото Писание от староеврейски на старогръцки език. Като всички еврейски родилки, Дева Мария се смята за “нечиста" и след известно време трябва да отиде в храма на традиционния ритуал за пречистване и представяне на бебето пред Бога. Когато свети Симеон превежда книгата на пророк Исая и прочита изречението

“И Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", той се замисля и решава, че това е грешка и весто “Дева" трябва да е думата “Жена" и се опитва да направи поправка. В този момент ангел Господен хваща ръката му и го уверява, че той няма да умре, докато не се увери в истинността на пророчеството на Исая.

Моисеевият закон и срещата с Бог

Според Моисеевия закон всяко първородно дете от мъжки пол трябва да бъде посветено или представено на Бога в храма на 40-тия ден след раждането си. Майката трябва да принесе в жертва на Бога агне или два гълъба, ако е бедна. Затова Дева Мария носи младенеца в Йерусалимския храм и принася в жертва два гълъба.

“На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква."

Традицията днес

Затова и до днес се спазва традицията на 40-тия ден от раждането, майката да води бебето в църква. По примера на Света Богородица, православната църква е установила всеки младенец да се представи в Божия храм на 40-тия ден от раждането му. Свещеникът чете “чиста молитва" на родилката и благославя младенеца, припомня actualno.com.