Докато начинаещите шофьори винаги са на фокус по отношение на безопасността на движението и са засегнати от мерки на политическо ниво, в другия край на скалата на практика няма ограничения, с изключение на няколко (по-теоретични) законови ограничения и няколко публични дискусии. Наистина ли обаче, опитът компенсира възрастовите слабости при движението по пътищата или има възрастова граница, над която шофирането трябва да се избягва или забранява?
Възрастта не казва много за чувството за отговорност или физическата годност, които са необходими, за да можеш да управляваш безопасно превозно средство. Следователно не е необичайно, 80-годишният шофьор да е годен и жизнен, както психически, така и физически, а някои младежи на 30 вече да не са.
Правото на мобилност не трябва да бъде ограничавано за възрастните хора. По-специално в селските райони, автомобилът често е единственото средство за транспорт за покриване на по-дълги разстояния - и следователно и за ежедневни неща като пазаруване или поддържане на социални контакти.
Във всеки случай в някои държави вече съществува правният принцип, че можете да управлявате превозно средство само ако контролирате сетивата и тялото си. Това означава, че ситуацията е ясно регулирана от закона и не изисква допълнително затягане.
Опитът играе важна роля в движението по пътищата за безопасното преминаване от А до Б. И този опит обикновено е просто по-висок за по-възрастните участници в движението, отколкото за начинаещите или по-младите шофьори.
Сред аргументите за въвеждане на възрастова граница за шофиране е фактът, че способността за шофиране (особено по отношение на възрастта) почти не се контролира. Отнемане на шофьорската книжка или проверка на годността за шофиране, ако произшествието се случило, е твърде късна мярка.
Има определени признаци на стареене при хората, които често не могат да бъдат повлияни и не трябва да бъдат игнорирани. Такъв например е фактът, че бързината на реакциите намалява с възрастта.
Друг аргумент за въвеждане на възрастови ограничения е че "правото на мобилност“ може да се упражнява и с обществения транспорт. Особено когато вече не сте заети в по-стара възраст, може да се очаква да вършите необходимите неща според разписанието за градския транспорт, пише "
Automedia".
Но кой причинява повече злополуки – новаците или по-възрастните участници в движението? Данните от "Статистика Австрия“ показват по-добри резултати по отношение на честотата на злополуките и смъртните случаи при хора над 70 години, отколкото при водачи между 20 и 29 години.
За да се постигне разумно обективен резултат, честотата на произшествията във връзка с изминатите километри от възрастовите групи също трябва да се вземе предвид.
Тук различни проучвания от САЩ показват, че статистически погледнато, един 80-годишен участник в движението причинява 20 смъртни случая на всеки милиард изминати километри, докато жена на средата на 30-те години "само" три смъртни случая.
Причините за произшествия се различават ясно между много младите и много старите. Докато по-младите участници в движението по-често причиняват аварии поради превишена скорост, други причини са по-характерни за по-възрастните участници в движението, напр. грешка при осигуряване на предимство.
По-строгото законодателство спрямо по-възрастните участници в движението, което поради липса на ресурси може да не бъде приложено на практика, не води до никъде. Много по-важно е да се апелира към всички млади и възрастни водачи да признаят сами за себе си ако не се чувстват физически или психически 100% способни да управляват безопасно превозно средство. В случай на съмнение, може да се консултирате с лекар - защото самооценката в това отношение за съжаление често води до надценяване.