Удар в главата преобръща живота му, но това не пречи на славата му

Андреа Бочели е изключителен музикален талант, чиято история вдъхновява милиони хора по целия свят. Ослепял напълно още в ранна възраст, той преодолява огромни трудности и се превръща в световна музикална легенда. Със своите емоционални изпълнения и характерен тенорен глас, Бочели продължава да впечатлява с кариерата си, изпълнена с големи постижения и моменти на уязвимост.

Детството и загубата на зрението

Роден на 22 септември 1958 година в Лаятико, малко градче в Тоскана, Италия, Бочели от малък е привлечен от музиката. Още на шест години започва да учи пиано, а по-късно овладява и флейтата, саксофона и китарата. Макар и с нарушено зрение от раждането си заради глаукома, животът му се променя драматично на 12-годишна възраст. Тогава, докато играе футбол, Андреа претърпява тежък инцидент, при който удар в главата води до пълна загуба на зрението.

Макар и тази трагедия да променя живота му завинаги, той не позволява тя да го лиши от мечтите му. Продължава да се учи, като се записва в гимназия и по-късно следва право в Пизанския университет. Междувременно изпълнява музика в местни клубове и ресторанти, където забавлява публиката със своя изумителен глас.

Кариера, изпълнена с успехи

През 1992 г. Бочели среща шанс, който променя живота му завинаги. Изпълнението му на песента "Miserere“ впечатлява оперната легенда Лучано Павароти, който му помага да стартира кариерата си. Така Андреа Бочели бързо се утвърждава на международната сцена. През 1994 г. издава първия си албум, който го прави истинска звезда в Италия и по света.

През следващите години Бочели затвърждава позициите си като един от най-известните класически изпълнители. Хитове като "Time to Say Goodbye“ с британската певица Сара Брайтман и "Con te partirò“ са само част от репертоара му, който го прави световноизвестен. С албуми като Sogno и Romanza, той не само печели златни и платинени награди, но и успява да разшири обхвата на класическата музика до по-широка аудитория.

Животът на Бочели е изпълнен с успехи, но също така с трудности в личния му свят. През 1992 г. той се жени за Енрика Чензати, с която имат двама сина, Амос и Матео. Въпреки щастливото начало, връзката им постепенно започва да се разпада. Разводът с Енрика е труден период за Бочели, особено като баща, но двамата запазват добри отношения и споделят грижите за децата.

След развода си Бочели среща Вероника Бърти, с която създава ново семейство. Вероника е негов мениджър и съпруга, и заедно отглеждат и подкрепят децата на Андреа. Бочели и Вероника имат дълбока връзка, а тя е и негов емоционален и професионален стълб.

Въпреки че изглежда, че е намерил своята истинска любов с Вероника, личният живот на Бочели е бил изпълнен с несигурност и тежки моменти. Преживял един неуспешен брак и раздели, Андреа е научил уроци за предаността и емоционалната сила, необходими за балансиране на световната слава и личния живот. Дори и с любовта и подкрепата на Вероника, Бочели признава, че музиката е неговото истинско бягство и утеха.

 Бащата на Бочели, Сандро умира през 2000 г. Тогава в този тежък миг, майка му го насърчава да изпълни своето задължение да пее за папата в Рим на 1 май, а след това да се прибера в дома си за погребението. На 5 юли същата година Бочели изнася концерт на Статуята на Свободата, който е в памет на баща му.

 През 2006 г. Бочели убеждава общината в родното си градче Лаятико да построи открит амфитеатър, наречен "Teatro del Silenzio“ ("Театър на тишината“), като самият той подпомага значително построяването му. Бочели е почетен президент на театъра. Там той изнася представления само веднъж годишно, на които кани прочути певци като гост-изпълнители.

Една нощ през юли театърът е отворен за представлението, а през останалото време от годината той стои в тишина, пише Darik.