Уникална 150-годишна къща тъне в безхаберие

Вековна каменна къща с уникални резбовани тавани с фризове и изрисувани стени е на път да бъде безвъзвратно изгубена, ако не се вземат спешни мерки. Полуразрушената сграда се намира непосредствено до най-голямата гордост на Белащица – хилядолетните чинари.

Земята, върху която е построена къщата, е частен имот, а сградата е с неустановен статут. Собственикът явно се надява сградата скоро да падне, а общината активно му съдейства. Преди години местни жители са се опитали да реставрират сградата, но общината не е разрешила. Всеки обект с културна или историческа стойност е просто бреме за община Родопи, разказва Светла Попова.

Самата тя преди време е проучвала възможността да се подеме акция за събиране на средства за възстановяване на 150-годишната сграда. До реална стъпки така и не се е стигнало, след като станало ясно, че законовите пречки пред подобна гражданска инициатива са много.

Няколко са забележителностите на Белащица – манастирът "Св. Георги“, останките от крепостта, каменната къща и, разбира се, хилядолетните чинари, които се намират на метри от рушащата се постройка. Светла Попова е правила проучване и се оказало, че дори крепостта и старите дървета са в частния имот. Собственикът път наскоро заплашил, че ще отсече чинарите.

Според местните легенди, най-старото дърво е посадени от воини на цар Самуил, управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Те били пленени при кървавата битка при село Ключ на 29 юли 1014 г. от византийския пълководец Никифор Скифи, назначен от императора на Византия Василий Втори за управител на тогавашната Филипополска област със седалище Филипополис (Пловдив). Никифор Скифи имал голям дворец-крепост, съществувала до 1650 г., на юг от селото, останки от който има и днес.

Старият чинар, заедно с други вековни дървета около него, попада по-късно в чифлика на Рустем бей с неговия пищен сарай и многоброен харем.

"Играла съм по нейните коридори преди 50 години, когато детската градина на селото беше непосредствено до тази къща. Тогава беше все още в прекрасно състояние, и таваните и стенописите. В къщата се влизаше от северната страна, през каменно стълбище“, спомня си Юлия Бачева.

В началото на 90-те години на ХХ век сградата е реституирана, но днес се руши. Отвън къщата изглежда в окаяно състояние. но вътре все още могат да се видят красивите фрески и изящните дърворезби.