Уникалните български гласове, които успяха да "ударят шамар" на Ла Скала, когато институцията се подигра с България

Само преди дни, на 3 август 2024 г. се навършиха 246 години от откриването на най-стария и най-авторитетен оперен театър в света - "Teatro alla Scala". Сградата на "La Scala" е дело на италианския архитект Джузепе Пиермарини. Тя е построена върху мястото на католическата църква "Санта Мария де ла Скала" в Милано, разрушена в началото на ХVттт век.

"Ла Скала" отваря врати през 1778 г. с премиера на операта на Антонио Салиери "Признатата Европа". От самото си създаване до днес "Ла Скала" е поддържана от меценати - 90 аристократични семейства от Милано. По време на Втората световна война театърът е разрушен. Но е възстановен светкавично през 1946 г. от същите тези родове със "синя кръв". 

Когато едно бедно и много скромно момиче, Стоянка от пазарджишкото село Церово, чува присъдата "тежко немузикална" от изпитната комисия в Консерваторията и разплакана напуска сградата, никой не подозира, че се ражда най-великото мецосопрано на всички времена, разказва "Стандарт". Диригентът на хора в Американския колеж в Самоков, където момичето учи, вече е открил, че тя има "златно гърло" и е родена за певица. Но софийската конюнктура е на друго мнение. 

Елена Николай, в чиито крака години по-късно е целият свят, навлиза плахо в магията на музиката. Обожава да пее, но парите, с които живеят тя и майка й, не стигат и за уроци по пеене. Бедната вдовица, останала сама малко след раждането на момичето през 1905-а година, е принудена да работи като слугиня в Самоков, за да издържа дъщеря си. И само благодарение на голямото сърце на известния педагог и певец Иван Вульпе, Стоянка успява да се яви на изпитите в Консерваторията. Вульпе я подготвя безплатно. Но с огромно удоволствие и надежда, защото талантът й не знае граници. Първият изпитен тур - пеене, е триумф. Стоянка получава безапелационна шестица, но пианото и солфежът са катастрофа. И оценката слаб 2 е в графата заслужена. Мнението и на двете пианистки от комисията е категорично - трагичен случай. 

Отчаянието на младата певица обаче е кратко. Тя се зарича, че ще успее. И майка й пише сърцераздирателно писмо на сина си Кольо, който по това време вече живее и работи в Щатите. Така Стоянка се оказва в Охайо, град Обердин. Започва да учи философия като батко си, но съдбата си знае пътя. Той я отвежда в консерваторията "Николо Паганини" в Генуа. Още след първия семестър обаче Стоянка заминава за Милано, където се явява на изключително труден изпит за най-добрата музикална академия в света "Джузепе Верди". 70 кандидати се борят само за три места - едно сопрано, един тенор и едно мецосопрано. Стоянка печели първото място. Ражда се Елена Николай, най-великото мецосопрано на всички времена.

Именно с тази горда и амбициозна българка, която знае цената на успеха, но и цената на труда, е свързана една от разтърсващите истории на най-стария и най-престижен оперен театър - "Ла Скала", в който Елена Николай е кралица на сцената. Гигантският глас дава урок по родолюбие на целия свят. 

Елена Николай, чиято златна табелка с името никой не посмява да махне от вратата на гримьорната й, удря шамар на виден италианец, заради обида към България. Случката разказва един от изследователите на живота на Стоянка Николова, автор на книгата "Горчивата чаша на успеха", Иван Бенчев.

Скандалът избухва на премиерата на "Ирис" от Маскани. По време на големия антракт между първо и второ действие Елена Николай, наметната с елегантно визоново палто, разговаряла със свои приятели, когато изведнъж се появил видният член на лобистите на Мария Калас - музикалният критик Абиати.

Той се включил в разговора, и ни в клин, ни в ръкав, забравяйки кавалерското си възпитание, казал нещо, с което обидил България.

Елена Николай светкавично му ударила шамар, толкова силен, че Абиати политнал и падналнал надолу по стълбите. На другия ден цяла Италия говорела за случилото се. Елена била в центъра на вниманието на преса, радио, телевизия, колеги, приятели. 

Скандалът предизвикал истинска война между звездната чужденка и един от най-големите музикални капацитети. Стигнало се дотам, че ръководството на "Ла Скала" било принудено да избира. И... застанало на страната на италианеца. Отстранило Елена Николай от сцената за две години. 

Но общественото мнение - италианско и световно, се вдигнало. Принудило ръководството на театъра да коленичи пред великата българка. Хората намирали поведението й за доблестно, въпреки грубостта. Накрая директорът на "Ла Скала" се появил пред българката с огромен букет цветя, за да помоли певицата да се включи в репетициите за премиерата на "Електра" от Рихард Щраус. 

Така Елена Николай се завърнала триумфално в "Ла Скала" като победител. Пресата отбелязва на другия ден след премиерата на "Електра" - И затова, и до ден днешен на гримьорната й в "Ла Скала" стои масивна златна табела с надпис: "Тук в продължение на 17 сезона без прекъсване се обличаше за спектакъл великата Елена Николай", разказва Иван Бенчев, цитиран от impressio.dir.bg.

Българската следа в "Ла Скала" е дълбока и трайна. На сцената на легендарния оперен театър големият роден бас Борис Христов и Франко Корели се дуелират с шпаги в "Дон Карлос".

Райна Кабаиванска пък се опълчва на Херберт фон Караян, защото й пречел да прояви "българския" си характер и да направи свой "прочит" на "Мадам Бътерфлай". В резултат Кабаиванска е изгонена. Но битката й прераства в съдебно дело на певицата срещу големия диригент. И накрая примата осъжда театъра да й заплати 2 милиона долара. 

През 60-те години на миналия век е имало още един голям "български" скандал, който разединява двамата най-големи баси по онова време - Борис Христов и Николай Гяуров. В дъното, разказва Бенчев, бил именитият педагог и певец Христо Бръмбаров, учител на Гяуров.

Той насъскал ученика си Гяуров да надпее световното светило Борис Христов, като по този начин избие собствения си комплекс. Христо Бръмбаров смяташе себе си за голям Борис Годунов, а когато Борис Христов издигна диамантен паметник на тази единствена по рода си басова роля, Бръмбаров го намрази. Разбира се, дуетът-състезание приключи с победа на Борис Христов, но това раздели завинаги две неоспорими български величия, пише Бенчев.