В далечна, екзотична страна има река, кръстена на България

Хондурас е малка държава, разположена в Централна Америка. Бреговете ѝ се мият от водите на Карибско море и Тихия океан. На територията на държавата властва с пълна сила тропическия климат. Видимо Хондурас няма нищо, което да го свързва с България, но дали наистина е така?

Оказва се, че на територията на държавата има река, наречена България или Рио Булгария, както я наричат местните.

Малко история

Борис Петров, от Белоградчишко, напуска България, за да си търси късмета по света и през Куба стига до Централна Америка. Установява се в Ла Сейба през далечната 1928 г. Покрай него, през 20-те години на миналия век, още 130 други българи се престрашават да се заселят на територията на Хондурас.

Борис Петров бил достатъчно предприемчив, за да усети кое носи печалба в района и станал собственик на бананова плантация. Останалите български заселници го последвали и скоро плантацията станала достатъчно голяма, за да изнася собствена продукция. На дневен ред се появила и идеята за построяване на железопътна линия, която да подпомага тази дейност.

Президентът на Хондурас по това време подкрепил идеята и започнали проучвания на терена за полагане на линиите. Първият човек в държавата поел всички разходи по строежа на железницата и дори наредил да се увеличи дължината на трасето. Българските предприемачи се усетили бързо, че могат да имат лична изгода от всичко това и започнали да планират полагането на линията с повече завои. Така километрите ставали повече, печалбата за тях също. Малко по малко те започнали да наемат работници от местното население и започнали да се замогват.

В процеса на проучване на терена за железницата българските преселници се натъкват на река, която липсва на картите на страната. Наричат я България, Рио Булгария, в чест на далечната си родина. Изворът на тази река е в Националния парк Пико Бонито, в планината Грасиас а Диос. Тъй като минавала през непроходима джунгла, до момента не била позната на населението. Теренът ѝ не бил проучен, тъй като бил силно наклонен и пресечен.

По поречието на реката постепенно се обособило селище, което било изцяло българско, но до 1955 г то постепенно западнало.

В наши дни

В наши дни населението на Хондурас, което има български корени е над 10 000 души. Въпреки смесените бракове, мъжете са запазили фамилиите си, а жените с български произход също са запазили поне едно българско име покрай правилото в Хондурас човек да има по 5 – 6 имена. Често срещани фамилии там са Баноф, Росеф, Петроф. Наследниците на българските преселници са уважавани в обществото държавни служители, учители, дори и служители в Секретариата на външните работи.

Интересното е, че нашите сънародници са донесли български традиции и са успели да ги вкоренят в ежедневието на местните през годините. Българите донесли със себе си хляба в Хондурас. До момента на заселването им там, местните консумирали царевица. Сънародниците ни въвели хляба като основна част от менюто. Те направили първите хлебопекарни. И днес повечето хлебарници са български.

Жителите на селището край реката се занимавали със зеленчукопроизводство и продажбата на зеленчуци сред местното население. Постепенно зеленчуците стават важна част от трапезата на хората от Хондурас. Те се научават и как да ги отглеждат.

Покрай пекарните, българските заселници започнали да си произвеждат и дървени въглища. Това е още един български принос за местното население, а и още една сфера на успешна бизнес дейност на тамошните сънародници.

По информация на агенция Фокус, Спас Тошев, който е председател на Дружеството за приятелство България – Хондурас, случайно се е натъкнал на информация за съществуването на река с такова име. Започва свое проучване и установява фактите, които споделихме по-горе. През 2010 г беше оповестено началото на фотографска експедиция по иницатива на Дружеството в Хондурас, с цел документиране на пейзажа, флората и фауната по поречието на Рио Булгария.