Балетният конкурс е факт, ще продължава да съществува и да зарежда с жизнени импулси световното развитие на хореографското изкуство, да пали огъня на Терпсихора и именно затова Елдар Алиев, член на журито от САЩ, го определи като критерий за модата в балета.
Както в предишните конкурси, така и в това си издание, освен балетното състезание продължи традицията да се провеждат съпътстващи инициативи: Международната лятна балетна академия, художествена изложба "Балетът в изобразителното изкуство", фотоизложба "Варненската балетна Олимпиада през фотообектива", изложба на наградените рисунки и пластики от 6-ия национален конкурс за деца и юноши "Изкуство против дрогата".
Председателят на международното жури - легендарният Владимир Василев, определи "нивото на конкурса като високо средно". Той нееднократно заяви, че "ако в настоящия момент се яви - може и да не се класира". Това още веднъж доказва, че големите в изкуството са изключително скромни. За неговото творчество говорят не само "Златната роза" - голямата награда на варненския конкурс, която не е присъждана на нито един друг изпълнител за 50 години, наградите на Вацлав Нижински и Мариус Петипа в Париж и много други държавни отличия. През далечната 1964 г. Владимир Василев е само на 24 години и е вече солист на Болшой театър. Още в началото на кариерата му Световната критиката го определя като типичен представител на най-добрите традиции на руската школа. Владимир Василев е балетен артист, който подчинява техническото съвършенство на изграждането на хореографския образ, което е основа за необичайно широкия му диапазон на творчество. Той съумява да постигне всички детайли, тънкости и сложност на съвременната хореографска мисъл. Като балетен артист Владимир Василев работи с различни световноизвестни балетмайстори, които не пестят похвалите си за него и ще цитирам само една от тях - на Юрий Григорович, дългогодишен председател на журито на варненския конкурс: "Владимир Василев е уникален артист - такова явление се ражда веднъж на 100 години." Василев е не само артист, той е и изключително интересен балетмайстор, педагог и оригинален художник. По време на конкурса бе показана негова изложба акварел.
Конкурсът е още едно доказателство, че класическият танц няма да умре - той дава импулс за нов творчески подем. Както в предишните издания, първият тур е елиминиращ. Истинското състезание се разгръща от втория тур. В него участниците разкриват майсторството си както в областта на класическия танц, така се показват и в интерпретацията на съвременна хореография. Твърдя, че и на този конкурс школа и индивидуалност са показателите, по които се оценяваха качествата и постиженията за лауреатските места. Вярно е, че изкуството не може да се "измерва с електронни везни", но критериите за интерпретацията на шедьоврите от класическото наследство са ясни. В ХХт век при съществуващата информация и комуникации всеки участник и педагог може да се ориентира както за нивото на конкурсите в света, така и за съвършените интерпретации на едно или друго произведение на балетното изкуство. За подготовката на състезателите най-голямо значение имат техните педагози. Именно те подбират репертоара на участниците, възпитават конкурсен дух. От техния талант зависи да съумеят да постигнат не само техническо съвършенство в състезателите, но и безукорен вкус и стил.
Както на всеки балетен конкурс в света, така и на нашия се чувства тенденция към едно, бих казала, "спортно състезание", към техника като самоцел, а не като средство за разкриване на сложните хореографски образи. Това явление може да се обясни с желанието на състезателите да покажат виртуозност. Не е необходимо обаче да се нарушава балансът. Това е проблем във взаимодействието между педагог, репетитор и изпълнител. "С чувството за мярка бъдещият балетен артист се ражда", твърди създателят на балета като самостоятелен музикално-сценичен жанр Жан Жорж Новер, но именно в това се състои огромната роля на педагога във възпитанието на бъдещия артист, за да може да достигне до публиката безмълвният език на танца. И на този конкурс и на публика, и на професионалисти се искаше повече актьорско майсторство на сцената - проблем на всички международни балетни конкурси.
Съвременната хореография, която е задължителна за втория и третия тур, е ключът за пълноценното и всеобхватно разкриване на балетните артисти. В тази област се работи усилено, търсят се и се намират нови изразни средства и техники, експериментира се. Бъдещето на хореографското изкуство е във взаимовръзката балетмайстор - изпълнител. За да издържи в стилово отношение определена съвременна хореографска миниатюра, много важни са изразните средства. Това е необходимо, за да интонираш движенията, за да достигне до публиката идеята и мисълта на хореографа, да се усети и почувства духовната връзка със съвременността, динамиката на нашето съвремие.
Конкурсът завърши със супер галаконцерт с участието на лауреатите в него и майстори на хореографското изкуство, спечелили престижни награди през годините. Незабравими за публиката са миговете, когато журито е в публиката и те танцуват без конкурсен характер, когато просто се отдават на танца. Публиката с възторг проследи изпълненията на супергалата на Уитни Дженсън, Матиас Дингман, Бруклин Мак - САЩ, Георги Смилевски - Русия, Денис Черевичко - Австрия, Максимилиано Гера - Аржентина, Роландо Сарабия - Куба, Мин Джунг Ким и Сунг У Хан - Корея, Александър Александров - България, и др. Празникът завърши с дефиле на музика на 6-а симфония на П.И. Чайковски, хореография - Елдар Алиев.
Балетният конкурс във Варна е още едно доказателство за приноса на България в културната съкровищница не само на Европа, но и на света.
Източник: в. "Дума"