Отправната точка и предметът на неговото проучване е т.нар. вавилонски астролаб. Това е карта на звездното небе, с нанесени на нея 12 месеца, във всеки от които на небето изгряват по три звезди. Познати са различни графични варианти на тази астрономическа схема, но тяхното съдържание приблизително е едно и също. През ХХ век много учени са изследвали вавилонския астролаб, неговото предназначение и смисъл, но в крайна сметка най-големият спор се е разразил около датирането на това свидетелство за древната наука.

Според т.нар. панвавилонисти това е паметник, идващ от 4000 години преди Христа, който показва, че в тази епоха в Месопотомия е съществувала изключително развита цивилизация, притежаваща сериозни знания по астрономия. Техните аргументи обаче са оборени и в крайна сметка астролабът е отнесен към много по-късно време, като по този начин се разбива и теорията, че въпросната древна цивилизация изобщо е съществувала.

Това, което прави варненецът Румен Колев, е нещо елементарно, което за съжаление никой преди него просто не се е сетил да направи. Използвайки компютърна програма, достъпна дори и в интернет, той копира модела на звездното небе, показан в древния текст, и изчислява кога всъщност е било възможно небесните тела да са били в такава конфигурация над Месопотамия.

Резултатът е поразителен за самия него - 5500 г. преди Христа! Според изследователя това просто доказателство показва, че древните хора са знаели за звездите много повече, отколкото подозираме. Оттук насетне остава да търсим отговора на друг въпрос, как именно са ги придобили и дали част от митологията на древността не трябва да се причисли към историята.

Източник: в. "Народно дело"