© | | На 17 юни 2010 година, четвъртък, от 18.30 ч. в Художествената галерия "Борис Георгиев" на ул. "Любен Каравелов" №1 в град Варна , г-н Валентин Георгиев, управител на Издателска къща "Хермес" ще представи романа на варненската писателка Красимира Кубарелова "Кръстина и райските ябълки".След романите със сладко- носталгични имена "Розов храст и сладко от смокини" и "Стари шлагери и крем брюле", Красимира Кубарелова зарадва читателите си с романа "Кръстина и райските ябълки". Стилът е интересна смесица от така модерния "чиклит" и поетична проза. Припомня ни защо всъщност обичаме да четем- да се насладим на словото, да съпреживеем отново неща, които са ни се случили, или се случват покрай нас. Книгата "Кръстина и райските ябълки" трогва читателите си, утешава ги - когато плачат, разсмива ги, когато са тъжни, помага им да се изправят на крака , когато са отчаяни и се намират в безизходица. И най-важното , Кръстина "носи кръста си" , но учи читателите да ценят малките, но истински щастливи моменти с хората, които обичат.
Със закачка и самоирония дава пример как да открият "Него" - най-подходящия мъж - единствения, този - когото всяка жена очаква, и за когото си мечтае цял живот. Красимира Кубарелова пише книги за жени, които се четат с интерес и са поучителни и за мъже. Защото във всеки роман разкрива по нещо от това, какво търсят жените във всеки мъж- да има силно рамо, добро сърце, и "да знае да прави вино и да пие вино".
"Така, както около един мъж трябва да има много жени, за да покаже той силата си, така едно вино не може да стане хубаво само от един вид грозде. Смесваш няколко - един слагаш за сладост, друг вид - за горчивина, трети за сила, четвърти за аромат, и накрая си проличава букета. От самото начало, с разпукването на зърната, виното оживява. Първо излизат едни мехурчета, и пукат, пукат. И мирише чудно, на вино, на мокро дърво. Всичко около виното трябва да е чисто, да не се разболее. А ако се разболее, се лекува на пълна луна с медни съдове. Да правиш вино е тайнството на мъжете. Така се вдигат мераците им, както кипи виното. Докато е в бъчвата, прилича на един млад мъж, ароматно- резливо, сменя настроенията си непрестанно, трябва да внимаваш да не го изпуснеш. А после, прекипява и стои в бъчвата по- кротко, но непрекъснато трябва да се занимаваш с него, да го прелееш, да го чувстваш кога за какво е готово. И после прекипява и се укротява и тогава идва момента да се налее в бутилките. Прави се в някоя мразовита нощ на пълна луна, с медно тасче, в меден съд, но първо се прекарва през медна фуния. Накрая се слага чиста коркова тапа. И виното се укротява така, както мъжът тръгва след една жена. И започва да старее. Не всяко вино се оставя да остарее, само хубавото. Другото се вкисва и не може да се запази. И нито да го пиеш, нито да го хвърлиш. А като затвориш виното в бутилката, то започва да дооформя характера си, така както мъжът оформя своя, като живее с жена. Но не всеки може да пие вино. Пиенето на вино е като любенето. Някога е божествено, понякога е любене, понякога е общуване, а понякога е лош навик, а понякога е просто между другото."
Думите на авторката се редят увлекателно и сладкодумно, звучат като споделени с приятелка, понякога с усмивка, понякога през сълзи. Защото жените, които Красимира Кубарелова описва са около нас, те са истински и земни, имат нашата съдба или съдбата на наша приятелка. Авторката оприличава героинята си на аромата на цвете, и на сладостта на плод и на твърдостта на дърво. Това е четиво за българката, която със своите крехки плещи винаги е била опората на българското семейство, българката, която трябва да е "герой на своето време" - горда, жизнелюбива, умна и интелигентна.
И както една читателка пише за книгата: "Ако душевна болка потиска мислите ти, ако слънчева усмивка отдавна не е огрявала лицето ти, ако ти е трудно да се зарадваш на доскоро впечатлявали и трогвали те нещица, ако си загубил надежда, че щастието може да докосне и теб, препоръчвам книготерапия с "Кръстина и райските ябълки". Защото Кръстина носи кръста на житейските неволи, които биха смазали една слаба жена, но добрината и светлината, която носи героинята, я водят напред "
Книгите на Красимира Кубарелова носят посланието, че щастието спохожда силните, а силен може да бъде всеки, който поиска и се потруди за това. "Кръстина и райските ябълки" зарежда с оптимизъм. Героинята те кара да повярваш, че ценностите на българката са живи. Героините на Красимира Кубарелова са тези, които правят думите горчиви или сладки, те са тези, които ще променят живота си и предизвикват щастието да ги спохожда.
|