"Вход забранен": Тайните на затворените градове в СССР и Русия

След Втората световна война на територията на СССР се появяват първите затворени градове. Данните за тяхното съществуване са били строго класифицирани и е било позволено да се влезе в такъв град само по специално разрешение, пише "История.РФ".

Какво е ЗАТО и защо са били необходими?

През 1946-1953 г. в Съветския съюз се работи в рамките на атомния проект. По това време възникват затворени градове, а след разпадането на съветската държава се появява мистериозното съкращение ЗАТО. Така се наричат ​​затворени административно-териториални образувания, в които са разположени обекти с национално значение в областта на военното дело, енергетиката и Космоса.

Информацията за местоположението на такива градове е била скрита от обикновените съветски граждани. Там е можело да попаднат само официално регистрирани хора, както и техни близки. Външен човек се озовава в затворен град само ако има специална заповед за това. Всички граждани на възраст над осемнадесет години са подписвали споразумение за неразкриване на текущото си местопребиваване. Нарушението е водело до наказателна отговорност. Служители на тайни предприятия са изпълнявали различни задачи: от създаването на водородна бомба до разработването на ваксини срещу опасни вируси. Въпреки неудобствата, свързани с живота в изолация, жителите на затворените градове са се радвали на редица предимства. Работниците са получавали 20% увеличение на заплатите и и са можели да купуват стоки, които често са били в недостиг в обикновените градове.

За да скрият живота в затворени градове, са измислени няколко правила. При изготвянето на статистическите отчети населението е разпределено по областни центрове. Името на затворен град като правило се е състояло от голям град и число, така че ако жител на Челябинск-70 (затворен Снежинск) е бил попитан за адреса си, когато е бил на почивка, той е назовавал Челябинск.

След разпадането на Съветския съюз списъкът на затворените градове беше декласифициран и предишните имена замениха цифровите обозначения. Много населени места са станали отворени за обществеността и в момента по-малко от четиридесет града са включени в списъка ZATO. Повечето от тях се намират в района на Москва, в Урал и в Красноярския край. Сега около всеки стотен руснак е жител на затворен град и не му е забранено да съобщава за това. Но е по-добре да не говорим за работата в такъв град за военни съоръжения или промишлени предприятия.

Три Загорск

Добре известният сега град Сергиев Посад близо до Москва, свързан с поклонението в светилища, се наричаше Загорск от 30-те до 1991 г. и включваше две затворени селища - Загорск-6 и Загорск-7 (последният "затворен“ статут беше загубен двадесет години преди).

В Загорск-6 имаше вирусологичен център на Изследователския институт по микробиология. Когато едрата шарка внезапно навлезе в СССР от Индия в края на 50-те години (смята се, че видният съветски художник Алексей Кокорекин, който се завърна от командировка, е неин носител), учените решиха да се възползват от възможността и разработиха бактериологично оръжие под Индия -1 щам на базата на вируса. Освен това Загорск-6 работи с вируси от Южна Америка и Африка, например Ебола. Между другото, селището остава затворено и до днес и там живеят около шест хиляди жители. Местният Загорск-6 получи прякора "шест".

Родното място на атомната бомба

Село Саров в района на Нижни Новгород е известно на мнозина с "тайното" си име - Арзамас-16. Историята на това селище е невероятна: в продължение на няколко века то вече е широко известно благодарение на Саровския скит (едно от най-важните места за православни поклонници) и послушника на Саровския манастир Свети Серафим (в света - търговецът син Прохор Исидорович Мошнин). Под пустинята имаше многоетажни катакомби, където монасите слизаха за уединени молитви. Според легендата на най-долното ниво на подземните коридори има езеро, където послушниците на манастира са се возили на лодки.

През ХХ век Саров се превръща от религиозен център в научен. Тук е извършена разработката на първата съветска атомна бомба. Преди "размразяването“ на Хрушчов Арзамас-16 беше най-защитеният град в страната: на жителите беше забранено да го напускат дори по време на ваканции или ваканции. Единствената законна възможност за заминаване се смяташе за командировка. Властите компенсираха престоя им в "затвор“ с високи заплати (около двеста рубли на месец) и изобилие от храна, характерни за повечето съветски затворени градове.

Музеят на ядрените оръжия, базиран на Всеруския изследователски институт по експериментална физика, сега напомня за миналото на Арзамас-16. Тук можете да разгледате копия на най-мощните оръжия, например известната "Цар Бомба", спомената от Н.С. Хрушчов в емоционалната си реч на индустриалното изложение в Соколники през 1959 г.

"Градът на файтоните"

От 1966 г. списъкът на съветските затворени градове е допълнен с Мирни в Архангелска област, където е построено летище за изстрелване на балистични ракети. В различни периоди той се нарича Ленинград-400, Ленинград-300, а също и Мирни-12. В Мирни, както и в други военни лагери, бяха създадени най-удобните условия за живот и работа на жителите. С този факт е свързано и неофициалното име на селището – "градът на файтоните". Факт е, че завършилите военни академии, изпратени в Мирни, се опитаха да създадат семейство и деца тук възможно най-скоро, за да се установят сериозно и трайно в ЗАТО.

Любопитно е, че два века по-рано на тази територия е имало селище, наречено Плеци, първото споменаване на което датира от 18 век. Тук минаваше "царският път“, по който вероятно е отишъл в Москва бъдещият учен и основател на Московския университет Михаил Василиевич Ломоносов. Тази красива легенда обаче беше засенчена от реални факти - цялата история на бившия Plestsy днес е свързана с космоса, или по-скоро с първия държавен тестов космодрум Plesetsk, който беше лидер по брой изстрелвания на ракети в световен мащаб. В чест на изстрелването на първия съветски навигационен космически кораб в града е монтиран обелискът Космос-1000, а когато спътникът Космос-2000 беше изстрелян в орбита от космодрума Плесецк през 1989 г., се появи съответен паметник. Местните го кръстиха на шега "извънземното".

Родината на водородната бомба

Снежинск се счита за най-младият затворен град в Съветския съюз - той получава името "Челябинск-70" през 1966 г. и остава така до 1993 г. Статутът на ЗАТО все още се запазва от Снежинск, а градът е придобил много легенди. Една от тях гласи, че в съветския период тук е построен огромен подземен град с обширна мрежа от метро.

В Снежинск създадоха самата "майка Кузка“, чиито тестове се състояха през октомври 1961 г. Според изследователите тогава светкавицата възлиза на около процент от яркостта на Слънцето и взривната вълна "обикаля“ земното кълбо три пъти. На територията на затворения град днес се намира Ядреният център, който беше посетен от руски и чуждестранни политици. През 2000 г. В. В. дойде тук за първи път след избирането си за президент на Руската федерация. Путин.

Къща на балистичните ракети

През 1945 г., след победата над Третия райх, съветските учени получават достъп до някои вражески технологии в областта на ракетната наука. Те имаха късмета да съберат цялата информация, необходима за точното възпроизвеждане на дизайна на ракетите V-1 и V-2. За последващи тестове спешно започна формирането на изследователски институти и дизайнерски бюра. Стана очевидна необходимостта от създаване на отделно депо. От седемте варианта за място през май 1946 г. те избират село Капустин Яр в Астраханска област, недалеч от границата с Казахската ССР. Затвореното селище започва да се нарича "Капустин Яр-1", след разсекретяването

Първите офицери и строители пристигат на полигона на 20 август 1947 г. Трябваше да работя в много трудни условия. В степта те уредиха временно жилище, организираха кухня и болница. Изграждането на пълноценни къщи с обичайните удобства не се очаква до 1948 г., поради което те са поставени в палатки или в колиби на местни селяни.

На 18 октомври 1947 г. в 10:47 московско време е направено първото изстрелване на балистична ракета в СССР. От този паметен ден за следващите десет години полигонът Капустин Яр става единственият полигон за изпитания на ракети от този вид в Съветския съюз. С течение на времето оттук се извършват и изстрелвания на метеорологични и геофизични ракети с инсталирани научни инструменти, а четири години по-късно и изстрелвания с кучета на борда. След началото на космическата ера Капустин Яр се превърна от ракетен полигон в космодрум: на 16 март 1962 г. оттук беше изстрелян спътникът Космос-1.