Въображението ми е животно, а аз го поддържам живо: Харуки Мураками на 75

Въобръжението ми е животно. Това, което правя аз, е да го поддържам живо.

Обсебен съм от кладенеца. И от слона. Хладилникът. Котката. Гладенето. Не мога да го обясня. Така японският писател Харуки Мураками се опитва да опише процеса в главата си в интервю за The Guardian от 2023 г.

Обичаният от милиони автор на "Норвежка гора", "Кафка на плажа", "Танцувай, танцувай, танцувай" и много други легендарни романи днес празнува 75-ия си рожден ден.

Харуки Мураками е роден на 12 януари 1949 г. в Киото, Япония, но прекарва по-голямата част от младостта си в Кобе.

Баща му е будистки свещеник, а майка му е дъщеря на търговец от Осака. И двамата му родители преподават японска литература, но Мураками винаги се е интересувал повече от американската. Именно това повлиява на отличителния му стил на писане.

Учи театрално изкуство в Университета Васеда в Токио, където се среща с бъдещата си жена, Йоко. За да се издържа, работи в музикален магазин за плочи. След като се дипломира, отваря джаз бар "Peter Cat“ в Токио и е негов собственик в периода 1974 – 1982. Много от романите му съдържат музикални теми, особено "Танцувай, танцувай, танцувай" и "Норвежка гора".

Мураками започва да пише, когато е на 29. "Преди това не пишех нищо. Бях просто един от обикновените хора. Не създавах нищо, държах джаз клуб."  Бейзболен мач вдъхновява първият му роман - "Чуй как пее вятърът" (Hear the Wind Sing), който се ражда през 1979 г. 

Моментът, в който осъзнава, че може да пише, Мураками описва като "топло усещане". Романите му са вдъхновени от духовната празнота и самота, така често срещани у съвременното поколение. Същевременно писателят влага много хумор и сюрреализъм в стила си.

"Когато започна да пиша, изобщо нямам представа какво предстои", споделя Мураками. За "Хроника на птицата с пружина" пръв дойде зовът на птицата, защото чух птица в задния си двор. Никога преди не бях чувал такъв звук и никога не съм го чувал оттогава... Имах чувството, че предсказва нещо. Това ме накара и да искам да пиша за него", разказва японецът.

"Следващото нещо беше варенето на спагети – такива неща ми се случват! Готвих спагети и някой се обади. Така че имах само тези две неща в началото". Мураками пише в продължение на две години.

"Забавно е! Не знам какво ще се случи след това, всеки ден. Ставам, отивам до бюрото, включвам компютъра и т.н. и си казвам: "Е, какво ще се случи днес?“, споделя той.