За плагиатството и Хелене Хегеман

Хелене Хегеман пише дебютния си роман "Аксолотъл прегазен на пътя“ когато е само на 16 години, а книгата е издадена година по-късно. Това не е първият писателски опит на младото момиче, когато е на 14 създава пиеса и сценарий за филм, а после добива популярност с блога си. Писането е начинът на Хелене да се справи със смъртта на майка си. Двете живеят заедно във Фрайбург, но когато майка ѝ умира Хелене се мести в Берлин при баща си – известния театрал Карл Хегеман. Двамата никога не са живели заедно, почти не са общували и Карл не може да се справя с опърничавата си и твърде емоционална дъщеря. Хелене напуска училище на 13 и се отдава на писането.

Романът предизвиква широк отзвук. Хелене е твърде млада, а романът прекалено циничен. “Беше абсолютно откачено“, спомня си тя. "Четях статии и рецензии и си мислех "Боже мой, какъв ужасен човек и после осъзнавах, че този ужасен човек съм аз“. "Мисля, че хората се развълнуваха, защото бях само на 17, а пишех за много мрачни неща.“

Следват обвинения в плагиатство. Самият Гюнтер Грас започва кампания, предизвикана от романа, за да се опази интелектуалната собственост на писателите. Някои критици дори предполагат, че романът е написан от баща ѝ. Тя отговаря с есе и в шеговит според нея тон, пише "че баща ѝ наистина е написал романа след като е спала с него.“

Хегеман е обвинена, че е използвала множество цитати, цели пасажи от блогове, филми и песни. Целият роман изобилства с чужди думи, което задава въпроса "принадлежи ли написаното на Хегелман?“.

"Няма оригиналност, само автентичност“ е отговорът на младата писателка. Голяма част от романа се развива в известния нощен клуб Бергхайн. "Да, Берлин ме оформи“, твърди Хегеман, но не иска книгата да се възприема като "берлински роман“, макар че романът е пропит от суровата атмосфера на града. Скоро след публикуването му млади хора от цяла Европа се събират в немската столица и посещават знаковите места от книгата. Аксолотъл е мексиканско животно, което не пораства, остава застинало в развитието си. Това е и целта на Мифти, алтер-егото на Хелене – "Никога да не порасне“.

Хелене твърди, че книгата не е автобиографична, но Мифти не ходи на училище, майка ѝ е починала, баща ѝ не ѝ обръща внимание и тя обикаля из Берлин, търсейки наркотици, случаен секс и постоянно забавление. Книгата е като поток на съзнанието и понякога е трудна за четене, а някои пасажи са толкова объркващи, че човек осезаемо се замайва. Хегеман казва, че най-голямо влияние върху стила ѝ има филмът на Годар "Уикенд“, което донякъде обяснява нещата.

Разбира се, освен с критика романът е посрещнат възторжено от някои критици. Сравняват го с "Добър ден, тъга“ на Саган и "Спасителят в ръжта“ на Селинджър. Книгата е преведена на множество езици, а в английското издание всички цитати са описани прилежно.

Години по-късно Хелене се връща към момента на публикуването "Беше ужасно. Всички си мислеха, че съм прекалено грознa, not cool и недостатъчно талантлива, за да измисля всичко сама.“

Най-голямата защита на Хелене си остават думите на Джим Джармуш: "Крадете от всичко, което се свързва с вашето въображение и подхранва вдъхновението ви. Жадно поглъщайте стари филми, нови филми, музика, книги, картини, фотографии, поеми, мечти, случайни разговори, архитектура, мостове, пътни знаци, дървета, облаци, отражения във водата, тела и сенки. Избирайте да крадете онези неща, които говорят директно на душата ви. Ако направите това, вашата работа (и кражба) ще бъде автентична. Можем да цитираме и Пикасо: "Добрите художници копират, великите крадат.“

Днес Хелене е на 31 години и продължава да пише. Дебютният ѝ роман е превърнат във филм. Никога не постига успеха на "Аксолотъл прегазен на пътя“.

Напълно възможно е да обединиш чужди идеи и да създадеш свое произведение – ново и вълнуващо.

Има само една уловка – за това също се изисква талант.

P.S След излизането на романа, много хора в Германия си взимат аксолотъл за домашен любимец. "Май това беше най-якото нещо, което се случи около книгата“, споделя Хелене.