Защо любимият парфюм вече не мирише както преди?

Винаги съм обичала ориенталски аромати. Вече не мога да ги понасям. Явно нещо става с носа ми..." "Преди не можех да си позволя да нося никакъв парфюм, а от чуждите - в самолета, в киното, в кафето - главоболието ми беше в кърпа вързано. Вижте ме сега - не мога да изляза от магазините за ароматизирани свещи!" "Цял живот носех Coco Chanel. Сега съм на 52, но последното шише, което купих, не мирише както преди. Да не би да е менте?" Най-вероятно не е.

Помните ли любимата си песен от юношеските години? Представете си как някоя вечер си я пускате в очакване да върнете емоциите от онова време. Тя тръгва да звучи и изненада! Сбогом завинаги, любима песен! Това вече не си ти, някой е подменил две-три ноти, по-слабо се чуват и ударните инструменти. Да, песента звучи познато, но някак си... променена. Или нещо нередно става със слуха ви? Ами ако са и двете? Това се случва и с парфюмите.

Всички знаем, че с напредването на възрастта нашите сетива и възприятия губят своята острота. Изведнъж така омразната риба от детството се оказа в графа "любимо хрупкаво мезе" в събота вечер с приятели.

Специалистите в сферата на неврологията твърдят, че вкусът към парфюмите се влияе от имунната система, която определя как мирише тялото. Носът е програмиран да "надуши" най-здравия мъжки екземпляр в природата с цел продължаване на поколението, но с настъпването на менопаузата и промените в хормоните, обонянието започва да си играе шеги.

Или иначе казано - зверският апетит за онзи ванилов аромат с нотки на череши и бадеми с шлейф от девствен мед се пенсионира. Здравейте, акватични цитрусови нотки, къде бяхте досега! Или завършвате с безутешно предозиране на любимия си шипров аромат, но все още съмнявайки се, че намръщените жертви наоколо са истински съпричастни с мъката ви с дъх на мръсно олдскуул пачули и затръшващи нотки от жлезите на тестисите на бобър. Но лошата новина е, че този необратим и донякъде тъжен процес не е всичко.

"Влизам в парфюмерията, за да си купя парфюма, за който съм събирала пари цяла година и какво получавам? Шамар! Що за мода е това преформулиране на класиките?"

Почти всички парфюми са създадени на основата на естествени и изкуствени молекули, и да, вторите са далеч по-евтини. Скъпите натурални нотки като животинските (урина от дива азиатска котка цивета) и растителни (иланг-иланг, дъбов мъх) се заместват с по-изгодни синтетични аналози като например ванилин вместо добрата стара ванилия в "Shalimar".

Ако допреди стотина години е било нужно да се отстреля елен за създаването на базова нотка мускус, днес са разработени негови чудесни химически еквиваленти. Алергени като някои цитрусови масла, жасмин и канцерогенния кумарин са забранени в парфюмерията след въвеждането на новите стандарти от 2010 г. от Международната парфюмерийна асоциация (International Fragrance Association IFRA) и Европейската комисия.

Добрата новина е, че ако даден парфюм е предизвиквал у вас главоболие и гадене в миналото, днес същият би могъл да се окаже приятен, а защо не и пристрастяващ.

Вкусът на новото поколение потребители също налага преформулиране, за да станат по-лесни за носене дълбоките кехлибарени аромати от миналото, което почитателите на класиките със съжаление описват като "бледи сенки" на познатите парфюми.

Непрекъснатата промяна означава, че ако един жасмин от 2010 г. е предизвиквал кихане, индийският жасмин през 2019 г., вероятно безопасен, мирише различно, а през 2030 г. ще сте забравили как изобщо е ухаел жасминът от 2010 г., защото той вече няма да съществува. А това променя начина на звученe на познатия парфюм.

Бизнес за милиарди като парфюмния, който не афишира, че стойността на съставките в парфюма представляват едва 5% от крайната цена на флакона и лъскавата му опаковка, никога няма да обяви промените. И причините са очевидни. На кого му трябва да разбере, че "No. 5" вече не е онзи отпреди десетина години и че ще бъде различен след още десет?

Отговорът може да каже единствено нашият нос и споменът за това как е звучал любимият парфюм преди да дойде времето за забрава на последната нотка.

Източник: Мария Николова