Защо не раздигаме масата за Бъдни вечер?

Един от най-милите спомени от детството ви навярно е светлата нощ на Бъдни вечер, цялото семейство, събрано около масата, бъдникът в старата печка, ароматът на печена тиква, дом и на… обич. А помните ли, че баба ви не раздигаше тази вечер трапезата? И за това има причина.

Защо не се раздига масата на Бъдни вечер?

След молитвите за здраве и благоденствие, за опрощение на греховете, за да посрещнем чисти рождението на Христос, след богата трапеза с постни ястия, от които всеки трябва да опита всичко за здраве и късмет, след аромата на тамян, пречистващ и гонещ злите сили, след бъдника, тихо догарящ до сутринта, трапезата не се раздига, защото се чакат скъпите ни починали близки. На Бъдни вечер и живи, и мъртви сме заедно в очакване на Спасителя.

В народните вярвания онези скъпи близки, чиито столове около трапезата са останали празни, чакат да се спусне нощта, за да вечерят и те от нераздигнатата маса. Естествено, че не е нужно да се оставят на трапезата празни  и мръсни чинии, а само порция чиста храна – от всичко за мъртвите, за да си хапнат и те, когато след полунощ посетят дома си.

Именно вярата, че на този ден любимите хора, които сме безвъзвратно загубили, ще дойдат да се насладят на съня ни, ще седнат на масата ни и ще се нахранят със замесената с обич содена питка, наречена още боговица, богова пита, божичник, вечерник или светец, ще вкусят от обредните хлябове и от всичко, приготвено да светлата нощ, е причината да не се раздига масата на Бъдни вечер. Така, както се ражда спасителят след тази нощ, така да се ражда и надеждата, че любовта е вечна и че няма  сила, която да я спре.

 

Други традиции и обреди за Бъдни вечер

В камината или печката се слага бъдник – дебело дърво, което трябва да гори цялата нощ, да не угасне огънят на надеждата и вярата за по-добра, по-светла година. Бъдникът е символ на младенеца, на рождението му в святата нощ. Бъдникът се отсича от главата на семейството, внася се в дома с думите: "Славите ли млада Бога?“, на които трябва да се отговори със: "Славим, славим, добре си дошъл!", след което дървото се миросва. Пепелта от изгорелия бъдник в святата нощ се запазва – тя има според народните вярвания магическа сила да изцерява болести и да пази от беди.

Домакините следва да приготвят дарове за коледарите. Тази уникална традиция – да се коледува от дом на дом с песни и наричания, е стара, но позабравена  в много места от България, но има и такива, където традицията е съхранена и жива. А облеклото на коледарите – геги, калпаци – придава на светлите коледни празници още магическа сила.

Приготвянето на постните ястия за Бъдни вечер също е свързано с традициите. Замесва се содена питка, в която се поставя късметче, за да се види каква ще е годината. Освен паричка в содената питка могат да се сложат клончета дрян с различен брой пъпки, на които отговаря едно пожелание било то за здраве, за щастие, за късмет или за дом  и наследник.

Подреждането на трапезата с обредни ястия също става по строго определен ред – в средата е содената питка, както и малко слама, а около тях се нареждат останалите ястия. Сламата е символ на яслите – първия дом на Спасителя.  

Содената питка е един от символите на празника. Често тя се поднася върху жито, за да е плодородна годината. Стопанинът трябва и да разчупи тази питка над главата си, да остави първото парче на иконата, а другите да раздаде по старшинство, като започне от най-възрастния.