В 11 часа днес се проведе първата от серията традиционни пресконференции, отразяващи случилото се предходния състезателен ден на Тридесет и втория фестивал на българския игрален филм "Златна роза". По реда на излъчване на прожекциите, пред медиите застанаха екипите на "Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха", "Живи легенди", "Съдилището" и "Потъването на Созопол".
Гостуващият екип на "Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха" във Варна бе в състав Станислав Дончев, Башар Рахал и Теодора Дончева. Медиите определиха втората част на филма като дори по-добра от първата и като още една стъпка в пробива в жанровото кино. На въпроса дали екипът планира навлизане в арт проекти режисьорът на филма Станислав Дончев сподели, че човек е длъжен да прави това, което му идва отвътре и дори да сменят жанра, ще бъде отново според техните критерии. В допълнение, Башар Рахал каза, че киното не трябва задължително да те кара да мислиш, а понякога може просто да се забавляваш. Относно заснемането на трета част на филма, екипът смята да изчака по-добри условия за разпространение.
На журналистическите въпроси към филма "Живи легенди" отговаряха режисьорът Ники Илиев, ас. режисьорът Александър Николов и Саня Борисова-Илиева. Филмът бе посрещнат изключително положително, което направи впечатление, особено след запомнящата се пресконференция преди две години при представянето на първия филм на Ники Илиев "Чужденецът", който тогава бе безпощадно коментиран негативно, въпреки че спечели Наградата на публиката. Ники Илиев сподели, че ако трябва да сравни двата филма, то първият, като дебют, се е радвал на спонтанност и смелост, заради липсата на очаквания към екипа. Във втория филм, екипът се е опитал да представи по-дълбок сюжет, по-професионално заснемане, но това е отнело от непринудеността. Ники Илиев разкри, че най-вероятно следващият му филм ще бъде в познатия стил, чиято атмосфера иска да превърне в запазена марка по примера на своите любими Уди Алън и Куентин Тарантино. Екипът на "Живи легенди" сподели, че макар и без субсидия, филмът е постигнал добри финансови резултати като срещу вложените малко над 400 хил. лв. има приходи от 700 хил. лв. Разбира се, част от тях остават за киносалоните и създаването на филм на този пазарен принцип не би било възможно без продуктово позициониране и спонсори.
Изключително радушно от критика и медии бе посрещнат екипът на "Съдилището" в лицето на режисьора Стефан Командарев, сценариста Емил Спахийски и Асен Блатечки, изпълняващ главната роля във филма. Те споделиха, че задълбочено са работили по сценария с помощта на външни програми по сценарно развитие. Основната тема на филма не е миналото. Акцентът е към сегашното поколение - това, което се осмелява да задава въпроси на своите родители, като герой на това поколение в "Съдилището" е Ованес Торосян. Асен Блатечки (в ролята на бащата на Ованес), освен че бе поздравен за раждането на второто му дете, получи и висока оценка от критиката за главната си роля във филма, която той самия определи като "най-добрата ми роля в киното". Блатечки благодари на екипа за предоставената му възможност да играе роля, различна от клишето на лошо момче. Колегата му Рахал се включи сред задаващите въпроси и попита Блатечки каква е ролята, която тепърва иска да изиграе. Асен Блатечки отговори, че му се играят всякакви роли, стига българското кино да дава възможност за това. Премиерата на "Съдилището" ще бъде на 21 ноември, като специални прожекции ще има в Ивайловград и Ягодина, където е заснет филмът. На "Съдилището" му предстои и дълъг фестивален живот, който започва от фестивала във Варшава.
Последните въпроси и коментари бяха по филма "Потъването на Созопол". Той бе определен от критиката и публиката като арт филм, разглеждащ чрез визуални средства категориите на психоанализата и осъзнатите по-късно вини. Според авторите филмът представя какво се е случило с тяхното поколение от хора, изградили себе си преди промените. Овации получи Константин Занков заради майсторската операторска работа.
Днес се очакват прожекциите на филмите: "Вила Роза", "Още една мечта", българското предложение за "Оскар" "Българска рапсодия" и "Буферна зона".