Журналистът Светослав Петров: Филмовата музика е неизменна част от атмосферата на един филм

Филмовата композирана музика е много важен компонент на филма, на историята, която се развива в него. Тя е дело на филмови композитори и обикновено е инструментална. Понякога тези композиции са алтернативни, но винаги са неизменна част от цялостната естетика, атмосфера и тон на даден филм. Това коментира в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Иванов музикалният журналист Светослав Петров. 

По думите му в последните години се създават и доста саундтраци, тенденция още от 90-те години, с оригинални песни за филми. Добър пример е един саундтрак на човек, който дебютира във филмовата музика с "Клети създания“ – филм, който вече мина по фестивалите в България. "Новият прекрасен филм на Йоргос Лантимос е може би един от най-добрите за 2023 година, а музиката е композирана от един човек на име Джърскин Фендрикс. Той е английски пианист и цигулар, който е един много симпатичен човек, с много приятна брада и кръгли очила, който чисто като стил работи най-вече в жанровете на електропънк, на ултрамодерния барок-поп и прави една много изкривена музика за Лантимос, който работи заедно с него по саундтрака, монтират заедно филма и е изключително любопитна,“ разказа Светослав Петров.

"Директно отивам в скандинавските страни, - продължи той, - защото те в последните години изкарват страхотни хора с филмова музика. И първият, за когото се сещам, е композиторът на оригиналната музика на "Опенхаймер“, един прекрасен човек на име Лудвиг Йорансон. Аз като тежък фен на филма не смея да изпадам в благоговение пред музиката, но саундтрака съм го слушал десетки пъти, живее изключително добре и извън филма, и е еманация на всичко, което Нолан е искал да направи,“ отбеляза още музикалният журналист, и за саундтрака на Йохан Йохансон – един вече покоен композитор, който записва оригиналната музика за "Сикарио“ на Дени Вилньов, допълва: "Ще ви стане малко по-сиво отколкото трябва, но наистина е прекрасен.“

Сред класиките се нареждат музиката в "Психо“ на Бърнард Хърман, "Розовата пантера“ на Хенри Манcини, както и музиката на Джон Уилямс и "Междузвездни войни“, "Индиана Джоунс“, "Кръстникът“ на Нино Рота, кoгото познаваме още от филмовата музика на Федерико Фелини. "Интересното тук е, че той е дисквалифициран от номинациите на наградата "Оскар“ за първия саундтрак, защото използва любовната тема от "Кръстникът“ в предишен филм на Фелини, но две години по-късно печели с почти същата музика за "Кръстникът 2“ награда "Оскар“, което е малък любопитен момент,“ разказа още Светослав Петров.

Благой Иванов спомена още двама класици на композирана филмова музика, които не бива да се изпускат: Брад Файдел и Базил Поледурис, които правят саундтраците на два от най-великите филми на Арнолд Шварценегер: Файдел прави на първите две части на "Терминаторът“, аПоледурис прави на първите два филма за Конан.

Ханс Цимер е композитор, който е оказал огромно въздействие и продължава да го прави посредством филмовата музика, смята още Светослав Петров: "За Цимер директно скачам на една тема, която е 8-минутна, и тя е подходяща за крос тренировки, защото може да изнерви абсолютно всеки човек, и това е една от най-силните мелодии в "Дюнкерк“ – епичния военен екшън от Нолан,  който излезе преди няколко години. Но тя е много любопитна, защото е осем минути тиктакане на часовници,  композирани естествено с щрайкове отзад, със струни, духови инструменти и т.н.,  но е толкова напрягаща, че съм сигурен, че е подходяща и за бягане, и за силови тренировки, а и за Цимер… какво да кажем за човека – той е много, много,“ сподели той.

"Аз много харесвам Цимер именно през Ридли Скот и през Нолан - разказа за своите любими композитори и Благой Иванов, - но това не означава, че нямам по-любими. Ужасно много харесвам Александър Деспла и неговата тема от "Игра на кодове“ (The Imitation Game), която е толкова семпличка и е абсолютно великолепна, превъзходна. Джеймс Нютън Хауърд – изключителен композитор, който работи с М. Найт Шамалан. Разбира се, аз съм огромен фен на стария Алън Силвестри, епохата от 80-те основно и отчасти 90-те, който работи с Робърт Земекис. Много харесвам темата на Силвестри от “Беоулф", в която комбинира класическа музика с електронна такава. И няма как да не спомена непрежалимия Джеймс Хорнър, който е записал музиката за много филми на Джеймс Камерън, включително "Аватар“.  За съжаление, Хорнър загина в самолетна катастрофа. Трябва да кажа и Джери Голдсмит. Това са ми на мен едни от най-любимите. Саундтракът на "Поличбата“ е едно невъобразимо въздействащо сатанинско парче, което дори е номинирано за "Оскар“.“

Друг добър композитор за Светослав Петров е Томас Нюман и неговата величествена пиано мелодия от "Американски прелести“: "Това е толкова нежна музика, която се среща при много малко други композитори. И ако трябва да дам друг такъв подобен пример, който е почти същия като тази величествена песен от "Американски прелести“ на Сам Мендес, може би ще поговорим за Крейг Армстронг – един много симпатичен композитор, който прави оригиналната музика за "Ромео и Жулиета“ на Баз Лурман.“ Сам Мендес и Томас Нюман работят заедно и върху наистина важния превъзходен саундтрак на Skyfall един от филмите от поредицата "Джеймс Бонд“. Трябва тук да се спомене и Майкъл Найман, който също свири на пиано и записва оригиналната музика на "Гатака“ – един филм в жанра научна фантастика, който би трябвало да е задължителен за гледане.  

"Ако говорим за хорър, ужас, психология и нежно пиано, което е способно да те съсипе, не можем да подминем Анджело Бадаламенти и невероятната музика, която създават заедно с Дейвид Линч за "Туин Пийкс“, както и Вангелис с "Блейд Рънър“ – това е много странен случай за филми, за оригинална музика, които минават ей така в началото, когато излизат през 82-ра година, но издържат теста на времето и успяват да живеят и извън филма,“ смята още музикалният журналист.

"Има едни велики хора, като Йохан Себастиан Бах, Пьотр Чайковски, Игор Стравински и прочие, и прочие, които всъщност са авторите на музиката към "Фантазия“ – един филм на "Уолт Дисни“ компанията, който излиза през 1940, и който е мащабен режисьорски  проект. Той е много добър пример как музиката и киното посредством анимационното кино могат да си взаимодействат по абсолютно магически начин,“ добави още Благой Иванов.