Циганите окупирали без каквото и да е разрешение голяма част от парка през 2008 г., превръщайки го от място за спорт и релакс на миланчани, в пустош. За нула време в катуните, спретнати от стари каравани, дървени бараки и палатки, се настанили по няколко стотин души. Не само това - те станали истински охраняеми крепости, в които били допускани със специално разрешение на тарторите дори полицаите, дошли за елементарна проверка по служба. 

Междувременно обитателите на катуните започнали да мъкнат в тях всичко онова, което намирали на законните сметища и смятали годно за повторна употреба или за препродажба - стари мебели, електродомакински уреди, строителни материали, автомобилни гуми, части, тъкани, дрехи и т.н. В интерес на истината мургавелковците успявали да "реализират" малка част от плячката си, но огромната, непотребната, трупали недалеч от импровизираните им жилища. И когато камарите ставали големи, те били запалвани и жителите на близките квартали пропищявали от гъст и задушлив дим. 

За най-голям грях на циганите обаче се смята заличаването на намиращото се в "Парка на розите" неголямо красиво естествено езеро, образувано от щедър на питейна вода извор. Tо било напълнено с ръждясали готварски печки, продънени тенджери и котлони, железа, черчевета и всевъзможни други непотребни предмети...

В информациите си за присъдата на двамата цигани италианските медии отписаха възможността те да заплатят поисканите им 300 хил. евро, но в същото време изразиха надежда тя да има разубеждаващ ефект върху безчинствата на ромите срещу природата, както в Милано, така и в други големи италиански градове.