Адмирал Ставридис: Украйна може би ще оцелее още една година

Украйна вероятно ще успее да оцелее още една година с намаляващата подкрепа на Запада, но след това руският президент Владимир Путин ще успее да си проправи пътя, предупреждава пенсионираният адмирал от ВМС на САЩ и бивш главнокомандващ съюзническите сили на НАТО Джеймс Ставридис в статия за Bloomberg.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му. Заглавието е променено.

Бедния Володимир Зеленски. Той дойде с шапка в ръка във Вашингтон и със сведен поглед, молейки най-силния си съюзник за средства, необходими, за да защити обсадената си страна. Изчезнаха препратките към неговата непокорност в стил Чърчил, за неговата смелост и решителност. Вместо това, той се възприема като нежелан пратеник и дори е очернян и от двете страни на политическата пътека заради недоволството от провала на лятната контраофанзива на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), слабаТА отчетност за част от вече предоставената помощ и липсата на стратегия за края на войната.

Междувременно в Москва президентът Владимир Путин ликува. След смазването на бунта на вече починалия ръководител на групата "Вагнер“ Евгений Пригожин, той осигури вериги за доставки на военна техника от Северна Корея и Иран. Неговият главен политически съперник Алексей Навални мистериозно изчезна в огромния ГУЛАГ на руската наказателна система.

Западните санкции срещу Русия в най-добрия случай са остарели. Икономиката на Путин расте, макар и с малки стъпки. А армиите му, след изумително слабото си представяне през първата година от войната, се окопаха зад отбранителните си линии от мини, бариери и танкове - всички те са защитени и от въздуха. Украйна не може да се мери.

Докато 2023 г. върви към съществуването, два въпроса са ясни. Първо, как изглежда близкото бъдеще на бойното поле? И, още по-важно, как ще свърши всичко това?

Краткият и незадоволителен отговор и на двете е, че бъдещето в най-добрия случай е мъгливо. Това е война и опитът да се предскаже утрешния ден струва на генералите работата им, а на лидерите – империите им.

Но добър залог е, че ако САЩ и европейците продължат да увеличават военната помощ за Киев в диапазона от 100 милиарда долара (малка сума в сравнение с общите им бюджети за отбрана от над 1,2 трилиона долара), Украйна ще бъде най-малкото в състояние да задържи по-нататъшни значителни придобивки на руснаците. Особено с американските изтребители F-16, които ще пристигнат в Киев до пролетта, с предаването на по-модерни ракетни системи (ATACMS и HIMARS) и разумен запас от основно въоръжение, украинците ще могат да застанат твърдо на сегашната линия.

Могат ли украинците да се върнат през пролетта на 2024 г. с нов офанзивен план? Може би, но появата на облаци от дронове над бойните полета предлага истинско предимство за отбраняващите се в битката. Шансовете атака в стил Блицкриг са нулеви.

По този начин най-добрият залог би бил статични бойни линии през пролетта. Освен ако новите украински въздушни средства не успеят по някакъв начин да изземат контрола от Русия, няма голяма причина да се смята, че ще има значителни промени на бойното поле.

Възможен е и много по-черен сценарий. Ако САЩ и Европа намалят военната помощ, силите на Путин може да получат способността да се върнат към офанзива. Без достатъчно въоръжение по-малките украински сили могат да бъдат принудени да отстъпят. Самият Зеленски, на среща с лидери на Конгреса тази седмица, изтъкна идеята за "партизанска война“ – като увери, че украинците ще се бият до последния човек.

Ето защо мисията на Зеленски във Вашингтон бе толкова критична. Той знае, че подкрепата намалява във Вашингтон и в части от Европа - особено Унгария, Чешката република и Нидерландия. Като заключи военна помощ за една година (поемана приблизително 50 на 50 от САЩ и Европа), той може да има резерв за сигурност, който ще издържи и на изборите в САЩ през ноември.

Путин ще направи всичко възможно, за да продължи конфликта дотогава, предвид надеждите му за победа на Доналд Тръмп и срив на американската помощ за Киев. Така че Зеленски може да вярва, че му предстои поне още една година битка.

Което ни води до най-трудния въпрос: Как ще свърши всичко това? Ако Западът запази подкрепата си, независимо от резултата от изборите в САЩ - несигурен, но все пак разумен залог - шансовете за кръг от значими мирни преговори се увеличават рязко след една година. Вероятно ще бъдат проведени или под егидата на ООН, или под някаква комбинация, включваща САЩ, Европейския съюз, Китай и Индия.

В крайна сметка украинските сили изглежда малко вероятно да успеят да изгонят Русия от голяма част от понастоящем окупираната част от страната. Може би Зеленски може да обмисли временно или дори окончателно отстъпване на Крим и "сухопътния мост“, свързващ го с Русия, в замяна на съгласието на Москва за членството на Киев в Европейския съюз и НАТО. Такива решения, разбира се, трябва да вземат украинците (и руснаците), но очертанията на едно споразумение - донякъде като края на Корейската война - може да са в тази насока.

Като бивш командир на НАТО, прекарах много време в размисли за опасностите, които Русия на Путин представлява за глобалната система. Той е опасен и безпринципен актьор с все още боеспособна армия и голяма и богата на ресурси държава. Това е страшна комбинация.

Сравнително малкото пари, които Западът харчи, са жизненоважни. Никакви войски на САЩ или НАТО не са необходими в Украйна, докато ние предоставяме необходимата военна помощ. Това е добра възвращаемост на инвестицията.

Търпението никога не е силна страна на Америка и с намаляването на подкрепата за Украйна се увеличава вероятността от безизходица. Как можем да гарантираме, че Путин няма да спечели тази незаконна и неморална война? Засега, като удовлетворим сравнително скромните искания на Зеленски - не за западни войски, а за инструменти за война, за да защити страната си.