Оказва се, че дигитална смърт грози повечето европейски езици. Изследвани са общо 30, като при 21 езиковите технологии са "недоразвити" или "слабо развити".
Проучването е проведено от над 200 експерти, които са отчели състоянието на наличните технологии за всеки език в четири различни категории: автоматичен превод, обработка и синтез на реч, анализ на текст и общо състояние на езиковите ресурси.
В поне една от тези категории 21 от 30-те езика (т. е. 70%) получават най-ниската оценка (т.е. за тях липсват езикови технологии или съществуващите технологии са недоразвити). За българския категорията със слаба оценка е автоматичният превод.
Няколко езика, сред които исландски, латвийски, литовски и малтийски, получават най-ниска оценка и в четирите категории. Състоянието на наличните езикови ресурси и технологии не е оценено като "отлично" за нито един език, ресурсите за английски получават висока оценка, след това се нареждат холандски, френски, немски, италиански и испански език, които са оценени като "средно развити".
Технологиите и ресурсите за езици като баски, български, каталански, гръцки, унгарски и полски са категоризирани като "фрагментарно развити", което означава, че са сред езиците с висок риск от отмиране в дигиталната епоха. Тоест за момента българският език (получил средна оценка в категориите обработка на реч, анализ на текст и общо състояние на езиковите ресурси) не е застрашен. Но ситуацията би могла да се промени значително с навлизането на ново поколение технологии, използващи наистина ефективно естествените езици, съобщиха от БАН.
Източник: в. Стандарт