CNN: Високо напрежение на границата на НАТО с Беларус, след приближаването на войските на ЧВК "Вагнер"

Полша ще разположи повече войски на границата с Беларус, след като обвини Минск в нарушаване на въздушното й пространство, повишавайки напрежението между страната член на НАТО и ключовия съюзник на Кремъл във все по-нестабилната обстановка, в отношение на сигурността в Европа, пише CNN.

Варшава съобщи, че два беларуски хеликоптера вероятно са нарушили полското въздушно пространство по време на учения на 1 август, което беларуското министерство на отбраната категорично отрече и отхвърли като "пресилено“.

Тази ситуация идва на фона на повишена активност в близост до тънка ивица земя между Полша и Литва, известна като Пропастта Сувалки или коридор, към която се движат войски от руската ЧВК "Вагнер", в очевиден опит да увеличат натиска върху страните-членки на НАТО и ЕС.

 

Беларуският президент Александър Лукашенко посредничи в сделка за спиране на неуспешния бунт на "Вагнер", след което е съобщено, че хиляди наемни бойци са изпратени в Беларус.

Минск е информирал Варшава за учение, но преминаването на границата е в източната част на Беловежката област на "много малка височина, което затруднява засичането от радарните системи", се посочва в изявление на полското министерство на отбраната.

Впоследствие полският министър на отбраната Мариуш Блашчак е наредил по границата да бъдат разположени повече войници и бойни хеликоптери, допълва полското ведомство.

Беларуското министерство на отбраната заяви, че "не е имало нарушения на въздушното пространство от страна на хеликоптерите Ми-24 и Ми-8".

"Обвиненията за нарушаване на границата на Полша от хеликоптерите Ми-24 и Ми-8 на беларуските военновъздушни сили и силите за противовъздушна отбрана са пресилени и са отправени от полското военно-политическо ръководство, за да оправдае струпването на сили и средства в близост до беларуската граница", се посочва в изявление на беларуското министерството, публикувано в Telegram.

Риск от "пълномащабна война"

Полша информира НАТО за инцидента, за който се твърди, че се е случил южно от Сувалския проход - 60-километрова линия, която е от стратегическо значение за НАТО, ЕС, Русия и Беларус.

Граничният район свързва руския анклав Калининград с Беларус и е единствената сухопътна връзка между балтийските държави и останалата част от ЕС.

Миналата седмица полският министър-председател Матеуш Моравецки заяви, че наемниците на "Вагнер" се насочват към Сувалския проход през Гродно, град в Западна Беларус, в ситуация, която "става още по-опасна", тъй като съюзените на Русиясе опитват да увеличат присъствието си близо до границата с НАТО.

На 1 август полският заместник-министър на външните работи Павел Яблонски заяви пред местната радиостанция RMF.FM, че в бъдеще "за съжаление" може да има още провокации от страна на беларуските и руските сили.

Барбара Йоксън, преподавател по международна политика в университета в Ланкастър, Северна Англия, е заявил, че Варшава "смята Беларус за съучастник в настоящата криза на европейската сигурност".

Москва използва беларуска територия, за да улесни нахлуването си в Украйна през февруари 2022 г., което засили връзките между Путин и беларуския президент Александър Лукашенко.

"Разполагането на войски в Сувалския проход би осигурило пряка връзка между Русия и Калининград, което го прави жизнено важна цел за режима на Путин", е заявила Йоксън пред CNN.

"Чрез разполагането на войски както от запад (Калининград), така и от изток (Беларус), Русия ще може ефективно да откъсне балтийските държави от съюзниците си от НАТО в Централна и Западна Европа. Това би позволило на Путин потенциално да нахлуе в страни като Литва, Латвия или Естония."

Войната в Украйна подтикна западните страни на блока да преосмислят стратегията си за национална сигурност в лицето на Путин, който исторически се опитва да спре разширяването на НАТО в Европа.

"Ако Русия разположи войски в Сувалския проход, това вероятно ще предизвика незабавна военна реакция от страна на други държави от НАТО, които ще го възприемат като директна атака, насочена срещу държави-членки в региона", е допълнила Йоксън.

"Подобен ход би бил сигнал, че Русия е готова да изостри конфронтацията си с НАТО до пълномащабна война и рискува ядрена ескалация и от двете страни."

Дипломатически спор

Варшава привика украинския посланик в Полша, след като полски съветник по външна политика обвини Киев, че е неблагодарен за подкрепата на Полша при износа на украинско зърно.

През юли Русия се оттегли от сделка, която позволяваше безопасното преминаване на украинското зърно от южните пристанища в региона, което повиши цените на пшеницата и оказа натиск върху страните от Глобалния юг, които разчитат на този важен износ.

Пет държави от ЕС, четири от които граничат с Украйна: Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, отмениха санкциите върху вноса на украинско зърно, които са въвели, за да защитят собствените си селскостопански отрасли.

От своя страна, на 1 август Киев привика полския посланик в Украйна, след като в понеделник ръководителят на президентската служба за международна политика Марчин Пшидач заяви, че тя трябва "да започне да оценява каква роля е изиграла Полша за Украйна през последните месеци и години".

Киев заяви, че "изявленията за предполагаемата неблагодарност на украинците за помощта на Република Полша не отразяват действителността и като такива са неприемливи".

Той добави, че приятелството между Украйна и Полша е "много по-дълбоко от политическия прагматизъм", като подчерта, че "никакви изявления няма да ни попречат да се борим заедно за мир и да изграждаме общо европейско бъдеще".