Документът съдържа специални разпоредби и за играчките, които издават шум, в това число детските музикални инструменти. В него се определя тяхното количество на единица квадратура, за да е сигурно, че 20 деца няма едновременно да блъскат барабанчета, да удрят по клавишите на пиано, да чегъртат върху цигулки и да надуват детски тромпети.
Забрани са наложени и за играчките, които малчуганите използват често по време на детски партита, като например свирките, от които при надуване се появява дълъг цветен хартиен език, или комплектите за игра, при които децата ловят с въдица рибки, прикрепени към магнитчета. Като става дума за традиционни забавления, поставят се норми за това от какъв материал трябва да са карнавалните маски и колко бързо могат да се свалят, за да не се задуши детето, докато празнува.
Плюшените играчки ще трябва да бъдат от материал, който може да се пере, защото европейските законодатели са притеснени, че мръсните играчки биха могли да са източник на болести за малчуганите.
Грижата за премахването на заплахите от травми за децата започна със забрана в шоколадовите яйца да се слагат сглобяеми играчки, тъй като те безпроблемно влизали не само в устата, но също в носа и в ушите. Производителите на конструктори тип "Лего" също започнаха да ги правят с уедрени части, за да се гълтат по-трудно. След това беше наложено изискване декоративните плодове и зеленчуци, използвани за украса, да бъдат преработени така, че вече да не приличат на абсолютни копия на оригинала и децата да не ги захапват.
Преди три години беше наложена забрана върху слагането на дълги връзки в детските дрехи, като препоръката е по възможност изобщо да нямат връзки, а също и дребни елементи, които детето би могло да погълне. По този начин почти всяка декорация на детски дрешки се явява извън закона. В списъка с опасното облекло бяха включени и зимните шалове, като те трябваше да бъдат заменени с такива тип "кюнец" - нахлузват се през главата, но не могат да се стягат.
На производителите на играчки бе вменено задължението да идентифицират всички потенциални опасности не само от самата играчка, но и от това къде на детето може да му хрумне да я ползва. Процедурата е задължителна от 2009 г. Оценяването трябва да обхване различните опасности, свързани с химическите, физическите, механичните и електрическите свойства, възпламеняемостта, хигиената и радиоактивността, които играчката може да създава.
Източник: в. "Монитор"