Финансист: До 2050 г. ядрената енергетика ще увеличи капацитета си минимум три пъти над текущите нива

Какво става с глобалния енергиен баланс? Съответства ли енергийната стратегия на България на глобалния тренд или всичко е затънало в политиканстване и псевдо енергиен патриотизъм за късогледи? Доколко реални за "зелените технологии“ в стремежа си да изместят добива да енергия от фосили? Това коментира финансистът Бисер Маналов.

Според експерта това са изключително важни въпроси за глобалния енергиен баланс, на които ще се опитам да дам личното си мнение като НЕ-енергиен специалист, а в качеството ми на финансист, които наблюдава тези проси в сектора повече от три декади.

Към настоящия момент това, което категорично се вижда е, че потреблението на въглища, природен газ и петрол ще остане на високи нива поне до 2030 г. и амбициите на политиците и еколозите са да обърнат тази тенденция най-късно до 2050 година.

Това, което е категорично в сектора обаче, е че до 2050 г.  ядрената енергетика ще увеличи капацитета си минимум три пъти над текущите нива. Интересно е да се спомене, че от 2010 г. досега имаме спад в производството на електроенергия от ядрено гориво с близо 5% и то основно поради затваряне на ядрени мощности главно в Европа, Япония и САЩ. 

Винаги когато говорим за глобална енергетика обаче първо трябва да се анализира ситуацията в Китай преди да се правят каквито и да е опит за анализ на глобалната картина.  Това, което е най-важното за втората по население държава в света ( нарочно вмъквам това уточнение, тъй като Индия вече е най-многолюдната държава в света  от една година) , е че потреблението на електроенергия спада. Добивът на въглища също спада, както и изпускането на въглеродни емисии.

Говорейки за въглеродни емисии и тяхното "улавяне“ обаче трябва да бъде направена една много болезнена констатация и тя е, че въпреки усилията от страна на регулаторните органи търпим пълен провал по темата. За 2022 г. са уловени 42 милиона тона кубични метра въглеродни двуокиси, които представляват само 0,1% от цялото изпуснато годишно количество. От друго страна обаче, уловеното количество е три пъти над уловените обеми през 2010 г. Амбициите на специалистите по климатичните промени е  уловеното количество да достигне до 20% от изпуснатото най-късно до 2050г. 

Най-бързо се развиват добивите на електроенергия от соларните и ветрените паркове. След 2020 г. годишният им ръст се движи окол 10% (320 GW на година). До 2030 г. прогнозите са, че от тези възобновяеми източници ще се произвеждат над 11 000 GW на годишна база., което е твърде вероятно да бъде достигнато и по-рано. 

Потреблението на природен газ остава изключително трудно за прогнозиране. Голяма е заблудата, че ръстът на китайската икономика едва ли не е увеличил многократно потреблението на природен газ, най-вече под формата на внос от Русия. Китайското производство използва електроенергия предимно добита от въглища. През последните години обаче китайците решиха категорично да "откачат“ производството си от тази почти пълна зависимост от въглищата и да се ориентират предимно към хидро, ядрена, вятърна и соларна енергия.

Китайските разчети са че до 2040 г. потреблението на енергия добита от въглища ще  намалят с 35%. В този ред на мисли не трябва да бъдем топ експерти , за да си направим коректни разчети за бъдещето на родното производство на въглища и размерът на държавните дотации, които ще трябва да наливаме в производството на електроенергия произведена от него за да поддържаме този твърде спорен отрасъл. В доказателство на тези мои разсъждения е и решението на НС отпреди няколко дни да възложи на финансовия министър да предприеме необходимите действия за покриване на оперативния дефицит от 1 млрд. лв. във фонд "Сигурност на електроенергийната система" в срок до 31 март. Това е друга тема обаче и ще я прескоча в този материал.

Това, което категорично трябва да се каже, че към настоящия момента, въпреки всички директиви и решения, екологични срещи и помпозни заявления глобалната енергийна система е далеч от пълната си трансформация , която да я откъсне от доминиращата фосилна зависимост.  Всички нови технологии към настоящия момент са единствено и само допълващи базовите енергийни мощности. Даже и да бъде открито чисто нова технологично решение и дума не може да става за рязкото му навлизане в производство без задължителния пет годишен тестови цикъл.

Това, което обаче е важно да се уточни е, че фосилните находища са относително равномерно разпръснати по всички континенти и последните събития практически доказаха, че нито един голям производител не може да има монополно поведение при кризисни ситуации.

Спокойно, глобалният енергиен баланс е в кондиция.