Красен Станчев: Рисковете, свързани с геополитическата ситуация и войната на Русия срещу Украйна, изискват по-сериозни буфери в бюджета

Организацията за съставянето на план-сметката на държавата за предстоящата 2025 г. е напълно в реда на нещата и съответства на всички традиции и процедури, като се има предвид ситуацията, в която се намира в момента правителството. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" на Радио “Фокус" икономистът Красен Станчев.

Той обърна внимание, че е имало периоди, в които бюджет не е имало дълго време. "В последните години има такива забавяния. Но веднага след изборите, след като се конституира парламентът, ще трябва  да се започне работа по бюджета. Възможно е той да се конструира доста бавно, защото не е ясно, дали няма да се повторят процедурите по избор на председател на парламента", посочи икономистът. 

Според Закона за публичните финанси всяко едно увеличаване на разходите и увеличаване на дефицитите, трябва да има ясен план за покриване на дефицита. Това е в момента основната  причина, поради която правителството иска обсъждане в парламента. Втората причина е по-дълбока, за първи път от приемането на Конституцията досега имаме служебно правителство  с работещ парламент.  Парламентът е колективен орган за взимане на решения, тези решения трябва да бъдат по някакъв начин приложени от правителството. В момента парламентът е фактически отговорен за увеличаването на разходите. Преди всичко има автоматични плащания минимални работни заплати, заплати на учители, образование и т.н., които са приети със закон от парламента. Те са 3-4 такива неща, които увеличават дефицита, най-голям дял при разходите имат пенсиите. За да се балансират приходите и разходите има няколко неща, които не са лесни да се направят. И те са по-бързо увеличаване на възрастта за пенсиониране, увеличаване на времевата граница в която се изискват доброволно задължителни спестявания в частен фонд за пенсия и още други неща. Но няма бързо решение, то е много сложно и не виждам как ще бъде направено в близките 5-6 години", подчерта Красен Станчев.

Според него изказванията, че 3% дефицит е опасен за България са верни. Един от изводите от рецесията 2009-2010 г. е, че 3% дефицит е доста рисков и затова през 2011 г. са променени правилата за съставяне на бюджет. От  2012 г. до 2020 г. е действало правилото за 2% дефицит, което е доста по-добре за такива условия в каквито е България, тоест, забрана на Централната банка да финансира правителството и банките.

“Политическата динамична ситуация от една страна и икономическата ситуация от друга поставят България в трудно финансово състояние. Но те двете не са причината за публичните финанси и тяхното състояние в момента са политическите партии и тези, които управляват или влияят по някакъв начин на управляващите. Това нещо не вярвам в скоро време да бъде поправено, а и правилата отдавна бяха размити. Това, което се наблюдава в момента е, че към края на годината има дефицит, който не може да бъде поправен в обозримо бъдеще, и е възможно пренасянето на дефицит за следващата година. Предполагам, че има неизпълнени договори за капиталово строителство и непохарчени средства. Тези средства също могат в края на годината да бъдат формално прехвърлени за следващата година. И по този начин бюджетният дефицит може да се окаже в рамките на 3%. Но системно той е над 3% и затова е много важно да се съкратят разходите. Освен тези, които са много високи, онова, което може да се направи е да не се променя рязко минималната работна заплата, парламентът да прегласува някои автоматични правила за увеличаване на разходите за култура, образование и т.н. Образованието да се остави или на международни програми, или на частния сектор. Но това изисква и малко мислене", обясни Красен Станчев.

"Инфлацията до 2% и 3% дефицит за 2025 г. нямат нищо общо с това, което трябва да се вземе като решение за влизане в Еврозоната. Има две други неща, които са много важни и те са правната готовност България да бъде член на Еврозоната. Единият критерий е решен, това е независимостта на Централната банка, но там има проблем с промените в Конституцията, които предположиха участие на централен банкер като служебен премиер в изпълнителната власт. И другото е върховенството на правото и закона. Количествените критерии за които говори г-н премиерът са ясни и те вероятно ще бъдат изпълнени в тази форма, в която присъстват като критерии. Но качествените критерии, единият от тях със сигурност няма да бъде изпълнен. Ако не се оправи това с върховенството на закона сме на светлинни години разстояние от Еврозоната, а не на ръка разстояние. Рисковете, свързани с геополитическата ситуация и войната на Русия срещу Украйна изискват по-сериозни буфери в бюджета. Трябва да има увеличаване на военните разходи, но това означава да се орежат разходи в администрацията и други разходи трябва да бъдат смъкнати, защото няма откъде другаде да дойдат средства за увеличаване на военните разходи", заключи Красен Станчев.