Милен Керемедчиев: Неформалната среща между президентите на Франция, САЩ и Украйна е началото на преговорния процес за постигне на примирие и спиране на военните действия

Неформалната среща между президентите на Франция, САЩ и Украйна преди откриването на възстановената катедрала "Нотр дам“ е началото на преговорния процес за максимално бързо постигне на примирие и спиране на военните действия. Това е един своеобразен ориентир за президента Зеленски по какъв начин биха продължили преговорите и за позицията на САЩ след 20 януари, когато встъпи в длъжност президентът Тръмп. Това каза в предаването "Метроном“ на Радио "Фокус“ бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев.

Встъпването в длъжност на Тръмп се отразява и на НАТО, най-вече европейски членки на НАТО, тъй като е ясна позицията на американския президент и Европа е наясно какво я очаква като политика на САЩ – това означава много по-голяма ангажираност на страните от Европа в сигурността на нашия отбранителен континент. "Определено встъпването на президента Тръмп в Белия дом ще има отрезвяващ ефект, т.е. странните членки на НАТО ще трябва да изпият за пореден път тази горчива чаша, която пък ще ги доведе до това да бъдат по-единни в своята отбрана, неразчитайки цяло на мощта на САЩ.“

В момента Европа се тресе от икономически и политически сътресения, каза още Милен Керемедчиев и даде пример с икономическата и политическа стагнация в Германия, изключително нестабилната политическата ситуация във Франция. 69% от помощта, която Украйна получава като военен арсенал, идва от САЩ, а 30% от Германия. Т.е. 99% от помощта идва от две страни. Останалите 1% се разпределя между останалите страни членки на НАТО, което означава, че техният принос е доста по-малък, напомни още дипломатът. Въпреки това все повече държави надигат глас за намаляване помощта към Украйна, като Словакия, в която примерът Фицо дойде на власт със слогана "Нито един патрон повече за Украйна“, Унгария, които от край време имат резервирана политика.

"Така че Европа все по-малко може да бъде ангажирана с помощта към Украйна, тъй като няма как да балансира между два огромни разхода, които трябва да направи – продължаваща помощ към Украйна, другият е рязкото вдигане на своят отбранителен капацитет. Тези два разхода са несъвместими, което означава, че Европа по-скоро ще се съсредоточи върху вдигане на своят отбранителен капацитет, колкото да има възможност да подпомага финансово и военно Украйна.“ 

Определено България излъчва в момента противоречиви сигнали и слабост в една много динамична среда заради нестабилната си политическа ситуация, отбеляза Керемедчиев и посочи, че и ситуация в Сирия също е повод за притеснение поради възможността голям брой бежанци да тръгнат отново към нашите граници. Конфликтите в целия регион на Близкия изток пламват един след друг и това е повод за притеснение. "Целият регион в момента буре с барут, на който фитилът вече е запален. Така че въпрос на време е да видим и друга ескалация на напрежението, което не е никак благоприятно за България. Мигрантският натиск през Турция към България и Европа ще е много силен и трябва да се подготвим за това.“