Млякото, яйцата и говеждото месо няма да бъдат същите - посочиха причините

Древната устойчива практика на отглеждане на дървета и храсти сред селскостопанска продукция набира сила в световен мащаб. Това твърди

Радина Калдамукова, която е автор в Климатека.

Ето какво пише още в най-новата си статия г-жа Калдамукова:

Промените в използването на земята, по-специално заместване на горите с пасища и обработваеми площи за производство на фуражи за пасища, дърводобив и други антропогенни дейности, допринасят за ¼ от разпределението на парниковите емисии. Поради тази причина е необходимо намаляването на емисиите от аграрния сектор да заеме централна роля в стратегиите за адаптация. 

От друга страна, повишените температури през вегетационния период, екстремните горещини, сушата, горските пожари в пасищата, както и зачестяващите проливни дъждове са факторите, които допринасят за намалените добиви в селското стопанство в световен мащаб. 

Прогнозираните увеличения на екстремните топлинни събития се очаква да доведат и до допълнителен топлинен стрес за добитъка, което означава големи икономически загуби за производителите. 

Изменението на климата може да предизвика широкомащабни промени в цените и наличността на голяма част от селскостопанските продукти,

като зърнени храни, кафе, захар, яйца, мляко, плодове, зеленчуци, говеждо месо, памук, фураж и много други. 

Една от стратегиите за справяне с неблагоприятните последици от климатичните промени в аграрния сектор е агролесовъдството и горско-пасищните системи.

Агролесовъдството е съзнателното интегриране на дървета със земеделски култури и/или добитък, едновременно или последователно върху една и съща единица земя. 

Примери за агро-лесовъдни системи:

Растениевъдство в алеи

Ветровали и ветрозащитни пояси

Крайречни буфери

Горско-пасищни системи

Какво представлява растениевъдство в алеи и какви са предимствата му?

На първо място, алейното растениевъдство позволява на фермерите да генерират повече от един вид реколта от своята земеделска земя за разлика от традиционните монокултурни полета. При алейното отглеждане реколтата се диверсифицира, което помага да се защити фермерът в случай на загуба на реколта.

Едногодишните редови култури доминират в селското стопанство по целия свят и имат значително отрицателно въздействие върху околната среда, включително значителни емисии на парникови газове. Необходими са нови решения за земеползване с цел смекчаване на последиците от изменението на климата и възстановяване на важни екосистемни услуги. 

Растениевъдството в алеи (alley cropping) e агролесовъдна практика, при която се интегрират дървета с редове култури, при което се постига трансформиращо, многофункционално решение за използване на земята. В умерения климат, в който попада и България, тази практика има потенциала да допринесе за намаляването на парниковите емисии и същевременно за увеличаване на добива в сравнение с дърветата и културите, отглеждани поотделно.

В допълнение, този вид агролесовъдство спомага за диверсифициране на приходите и минимизиране на финансовия риск, опазване на биоразнообразието, намаляване на ерозията на почвата и подобряване на ефективността на използване на хранителни вещества и вода. Дървесни видове като овошки, ядкови – орехи, лешници, както и бързорастящи видове за дървесина са едни от предпочитаните примери за алейно растениевъдство. Някои от недостатъците на този тип система са, че се изисква време и средства за отглеждане на различните култури поради многообразието на техническите операции. На около 10 години трябва да се подменят културите заради засенчването от дърветата. 

За да се насърчи възприемането на алейното растениевъдство сред земеделците то може първоначално да се тества върху по-малки площи земеделска земя, които са неподходящи за конвенционално земеделие. (Brandes et al., 2016). Много фактори могат да мотивират земеделските стопани да се захванат с агролесовъдство, като почвеното здраве е един от основните. (Mattia, Lovell, & Davis, 2016).

Ветрозащитните пояси са били честа практика и у нас



Ветрозащитните пояси спират ветровата ерозия и по този начин допринасят за по-добрия микроклимат в парцела ни, което може да окаже положително влияние върху добивите от културните растения, както и да предпази животните от вятър и да им осигури сянка през летните месеци. Ветрозащитните пояси освен това предпазват горния почвен слой от силните ветрове, като в същото време пазят отглежданите култури от ниските температури и измръзване и не позволяват снежната покривка да бъде издухана. У нас практиката да се създават полезащитни горски пояси е била много популярна през първите десетилетия до средата на ХХ век в Северна Добруджа. Самият ветровал може да служи като източник на допълнителен доход като например дървен материал, дърва за огрев, продукти като медицински растения, листа за фураж или плодове. Живият плет също така може да служи и като граница за стадата.

Екологичните предимства са намалена ветрова ерозия и по-добра запасеност на почвата с влага заради улавянето на снега и заради намалената евапотранспирация. Дърветата също така улавят пестициди, замърсявания и болестотворни спори от съседни ферми или производства. Друго предимство е осигуряване на хабитат за диви животни и много опрашители. 

Крайречните пояси имат много предимства за екосистемите

Крайречните пояси от дървесна и храстовидна растителност защитават от наводнения, които в противен случай биха нанесли икономически щети върху близките земеделски площи и инфраструктура на стопанството. Заедно с това се генерира и разнообразен и постоянен целогодишен добив от смесените типове култури. Екологичните предимства са свързани със създаването на местообитания за диви животни и коридори за тяхното придвижване. Намалява се ерозията и водата става по-бистра при използване за напояване. Водният отток не замърсява реките и потоците в близост, защото азотните торове и пестицидите се поемат от крайречния пояс, който сме засадили. Някои от недостатъците са високи първоначални разходи, както и дълъг период на възвръщаемост на инвестицията.

Един такъв пример за крайречна поясна система е новата защитена местност "Гората на Боряна" в землището на село Енина, край Казанлък. Гората е наречена на името на жената, която няколко години води битка, за да запази крайречната гора от изсичане. В нея са запазени ценни дървесни видове като черна елша, върби, черна топола, полски бряст, а такива гори се срещат вече само в Подбалканските котловини и са сред местообитанията, които трябва да се съхранят.

Защо горско-пасищни системи са един от най-ефективните начини за борба с климатичните промени?

Горско-пасищната система е клон на агролесовъдството, при който дърветата се комбинират с отглеждането на пасящи животни, за да се създаде управлявано горско пасище. Дърветата абсорбират и съхраняват големи количества въглерод дълготрайно и особено когато се засаждат там, където земята не е подходяща за отглеждане на културни растения.

Project Drawdown, международен екип от учени и законодатели поставя горско-пасищните системи под номер 9 в списъка с 80-те най-ефективни начина за борба с изменението на климата. Те съобщават, че емисиите на CO2 могат да се понижат с до 42 гигатона до 2050 г., ако се увеличат площите на горско-пасищните системи от настоящите 550 млн. хектара до 770 млн. хектара в световен мащаб. 

В сравнение със съществуващите селскостопански системи, реколтата от повечето агролесовъдни системи е по-ниска, тъй като има по-малко пространство за култури и повече конкуренция за светлина. Това обаче може да е различно при по-различни климатични условия (напр. суши), тъй като агролесовъдните системи са по-устойчиви на промените в климата. Такава смесена система може да поддържа и в някои случаи да повиши добивите в по-сух и по-променлив климат (Seddon et al., 2020b). Друго предизвикателство пред системите за агролесовъдство е тяхната комплексност (напр. комбинацията от многогодишни дървета и храсти с други култури и/или добитък), което може да направи управлението им трудоемко и отнемащо време, защото могат да се използват по-малко машини.

Примери за агролесовъдни системи в Европа и у нас

Дехесите (Dehesa) в Южна Испания и Португалия (където се наричат ​​montados) са създадени от човека екосистеми, характеризиращи се със структура, подобна на савана и много голямо биоразнообразие. В тях дърветата (основно каменен дъб, Quercus ilex) се разглеждат като интегрирана част от екосистемата и редовно се обгрижват и подрязват. Под дървесния слой има тревен слой, използван за паша или понякога култивирани зърнени култури. Тези системи традиционно се пасат от едър и дребен рогат добитък, както и от типичното за района иберийско прасе (Sus scrofa domesticus) и испанския бикоборен бик Toro Bravo. Дехесите вероятно са най-старите агролесовъдни системи, които все още съществуват в Европа, разработени преди около 2000 години и променени минимално през последните 30 – 40 години.

Те осигуряват не само разнообразие от произведени продукти (дървесина, гъби, мед, корк), но и са важни местообитания на диви животни и застрашени видове като например испанския царски орел (Aquila adalberti). Тези смесени системи заемат над 60 000 кв. км в Западна и Югозападна Испания и Южна Португалия.

У нас отглеждането на Източнобалканската свиня е пример за подобна система. 

Тази порода се появява по нашите земи още преди 2500 години и е основен поминък на населението в Източна България – Шуменска (община Смядово), Варненска, Бургаска област, както и в община Котел. 

Източнобалканската свиня е примитивна порода, която наподобява дивата и се отглежда изключително в пасищни условия. Обитанията ѝ включват предимно пасища с широколистни гори в планински и полупланински райони до 390 м надморска височина. Източнобалканската свиня е напълно адаптирана към местните климатични условия в България, като дори големи температурни амплитуди не оказват влияние върху здравословното състояние на животните. Тъмният цвят на кожата и козината ги предпазва от слънчеви изгаряния през горещите месеци, а дългата остра четина и натрупване на подкожна мазнина – от измръзване през студените периоди.

Тази примитивна порода е една от породите, които могат да се пригодят по-лесно към промените в климата по нашите географски ширини.

Животните обикновено се хранят с билки, треви, гъби, трюфели, кореноплодни, горски плодове, земни червеи, охлюви, а от есента до пролетта най-ценната за тях храна са жълъдите от дъбовите дървета, които се срещат в пасищата. Месото им е с разпознаваем вкус поради свободния начин на отглеждане, има мраморна структура и е богато на Омега-3 и Омега-6 мастни киселини.

Породата достига своя максимум на разпространение до 60-години на XX в., когато е наброявала 65% от общия брой свине в типичните си ареали на отглеждане. След преструктурирането на свиневъдството и индустриализацията на производството броят на прасетата от тази порода намалява драстично. Епидемията от африканска чума по свинете е на път изцяло да унищожи животните. Държавата не предприема мерки за опазване на стадата като част от националния генофонд и затова породата е застрашена от изчезване. 

Много стопанства по света и у нас се подготвят за измененията в климата, като свеждат до минимум риска от загуба на реколтата чрез отглеждане на смесени култури и агролесовъдство. 

Подобни устойчиви системи се характеризират с култури с ниска енергоемкост и висока степен на адаптивност към факторите, които се очаква да се променят с промяната в климата (температура, влага и др.). Съвременните интензивни сортове не са подходящи за тази цел поради високите си изисквания към факторите на производство като торене, напояване, растителна защита – пестициди, хербициди, фунгициди. За целите на агролесовъдството по-подходящи са старите местни и традиционни сортове, които са еволюционно приспособени към по-ниска степен на култивиране и по-големи промени в климата.

Прилагането на природни решения и засилването на ролята на екосистемите може да спомогне за намаляване на въздействието на изменението на климата. Такъв подход може да осигури множество ползи, включително намаляване на натиска върху биоразнообразието, подобряване на човешкото здраве и благосъстояние, намаляване на емисиите на парникови газове и изграждане на устойчива икономика.

*Повече за автора: Радина Калдамукова е магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия. Участник в програмата за експерти в областта на климатичните промени “Pioneers into practice", организирана от най-голямото публично-частно партньорство в Европа в сферата на климата – Climate-KIC. Има интереси в областта на агроекологията и иновациите в земеделието, аквапониката, устойчивото използване на природните ресурси, почвознанието, палеоклиматологията и запазването на видовото разнообразие. Ентусиаст-градинар и привърженик на биоземеделието.