Принудителната миграция е дългогодишно изпитание за поне 20 милиона от тях. Те намират убежище в лагери, или все по-често - в неформални селища в градовете по света. Те нямат достъп до здравни грижи, уязвими са на насилие, сблъскват се с враждебност от приемащите общности и не могат да работят.
Решенията на проблемите са известни и те включват по-гъвкави форми на гражданство, по-свободна трансгранична мобилност и политики, които помагат на мигрантите да се интегрират в приемащите общности.
Червеният кръст е последователен в настояването си правителствата да осигурят на мигрантите, независимо от техния правен статут, достъп до нужната им подкрепа, да се отнасят с тях винаги с уважение и да опазват достойнството им.
Както препоръчва Докладът, чрез включване на грижи за здравето на мигрантите в националните здравни планове, чрез широкообхватна работа за превръщане на мигрантите в по-продуктивни членове на техните нови общности, чрез по-лесни възможности за хората да избягат от злините и да намерят убежище, правителствата могат не само да намалят до минимум уязвимостта на мигрантите, но също така да намалят въздействието на миграцията върху своите общности и дори да имат полза от новодошлите.