Опасните горещини и предупрежденията за тях са далеч от близо 2,7 милиарда души, които са офлайн

Затоплянето на климата увеличава честотата на екстремните метеорологични явления. Градове като Мелбърн, Сантяго де Чили и Лос Анджелис вече назначават т.нар. "главни топлинни специалисти“, които да помогнат с намирането на защита за гражданите от опасни горещини. Нуждата от системи за ранно предупреждение е огромна.

Информираността относно рисковете от природни бедствия е от ключово значение и именно поради тази причина специалистите започват да категоризират горещите вълни от гледна точка на въздействието им върху човешкото здраве. 

Инициативата, която вече се разпространява и в други държави и градове, е в тясна връзка с неотдавнашното съобщение на ООН, което иска да инвестира 3,1 млрд. долара в тези системи. Целта и е да гарантира, че до 2027 г. всички жители на планетата ще бъдат обхванати от системи за ранно предупреждение.

Тяхната задача ще е именно да предотвратят фаталния край, предизвикан от екстремните метеорологични условия и в частност горещите вълни.

Какво представляват системите за ранно предупреждение и как функционират те?

Радиото, телевизията и текстовите съобщения могат да бъдат мощни комуникационни канали, според Международния съюз по далекосъобщения, агенцията на ООН за информационни и комуникационни технологии. А текстовите съобщения дори могат да бъдат насочени специално към хората в рисковите райони.  

В Атина например, съобщението за предстоящите горещи вълни се разпространява чрез социалните мрежи, горещи телефонни линии и приложение за екстремни горещини, което вече се използва и в Милано, Париж и Ротердам.

Проблемът тук е, че повече от 2,7 милиарда души на планетата все още са офлайн, а от 46-те най-слабо развити страни в света, 26 са в Африка. Те изостават по отношение на свързаността и развитието на технологиите за ранно предупреждение.

От особена важност е да се осигури място за подслон при природни бедствия. Една от страните, които са се отличили в тази област, е Бангладеш.

Белязана от циклона "Бхола“ през 1970 г. - най-смъртоносният в човешката история, при който загинаха половин милион души, южноазиатската страна е достигнала от 42 убежища през 70-те години до повече от 12 000 днес. Тя е изпреварила всяка друга страна по управляването на убежища. Смъртните случаи при бури в тази страна са намалели от шестцифрено число до двуцифрено число в рамките на няколко десетилетия.

През 2020 г. циклонът "Амфан“ отне живота на 128 души в Индия, Бангладеш и Шри Ланка. За сравнение, една година по-късно в Германия загинаха почти 200 души, когато големи наводнения опустошиха страната.

Необходими са повече данни, цифровизация и местен опит

Системите за ранно предупреждение оценяват рисковете, като използват метеорологични данни. Това обаче би било успешно само когато метеорологичните данни се споделят открито между всички държави членки.

През 2021 г. Световната метеорологична организация (СМО) взе решение, според което метеорологичните служби в страните от ООН трябва да споделят метеорологичната си информация. Но не всяка страна разполага със собствени данни - поне не дигитализирани.

За да помогне на експертите да подобрят цялостния анализ на метеорологични данни с оглед на прогнозирането на метеорологични събития, СМО откри регионални центрове, които осигуряват достъп до обучение в областта на прогнозирането на тежки метеорологични явления, пише bTV.