©

„Това е вторият му рейс. Сина ми го е хванало желязото, нищо не искаше да говори", спомня си Елена Мелника, майка на моториста Михаил Коцюбенко на 24 години. Младежът позвънил на 3 януари и се опитал да създаде впечатление, че няма никакъв проблем. „Аз му казах: Синко, всичко знам. А той отвърна: Всичко е наред, мамо, не се вълнувай. Взел съм си биричка и си пийвам", спомня си Елена. Тя обаче не вярва, че на борда има бира.

„Неотдавна сънувах страшен сън - в квартирата ми дойдоха родителите ми и плакаха много. Пристигна и Саша, но не ме позна. Много се изплаших. Какво означава това", заявява Ана, жена на механика Александър Вирмия. Дъщеричката на Анна и Саша - Ева, е на 2,5 годинки и всеки път, като види самолет в небето, пита дали там не е татко й.

Тези дни малката Ева попитала: „Как вървят преговорите?" Тя е малка, но разбира и е много тъжна, разказва майка й. „Какво ни остава, освен да бомбардираме с писма министерството на външните работи, президента, Елизабет II, а дори и на папата писахме", обяснява съкрушената Анна.

Роднините са много разтревожени, че от месец от децата им няма нито едно телефонно обаждане. Мълчи и корабособственикът.

„Така че нещата там са много зле", смята Светлана, съпруга на втория механик Арсений Маринчук. „Изглежда напълно са забравили за нас. Сякаш са поставили своите интереси над тези на живота на моряците", твърди Светлана.

Източник: в. "Народно дело"