Свиреп глад ще настъпи в света заради войната в Украйна и ще засегне жестоко най-бедните и уязвимите. За това предупреди в обръщение генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. “Дамоклев меч се е надвесил над глобалната икономика и специално над развиващите се страни. В продължение на месеци те се борят с последиците от пандемията – рекордна инфлация, нарастващи лихвени проценти и затъване в капана на дълговете. А сега мястото, откъдето идва хлябът им, е подложено на бомбардировки", обяви емоционално той.
Гутериш припомни, че от Украйна и Русия идват над половината от световните доставки на слънчогледово олио и над 30% от пшеницата, а Украйна сама предоставя над 50% от пшеницата на Световната програма за прехраната.
“Цените на храната, горивото, торовете скочиха до небето. Веригите за доставки са прекъснати. Всичко това ще удари с пълна сила най-бедните и ще посее семената на нестабилността и бунтовете по света", каза още шефът на ООН, цитиран от "
24 часа".
По данни на световната организация 45 oт най-слабо развитите африкански държави внасят от Украйна и Русия поне 30% от необходимата им пшеница, а 18 от тях – дори над 50%. Тези държави са изправени пред непрекъснати кризи – преди войната в Украйна бяха пандемията от коронавируса, както и климатичните промени и главно зачестяващите периоди на тежки суши, припомни Гутериш. Според него глобалното пристрастяване към изкопаемите горива е изложило енергийната сигурност, климата и икономиката на света на произвола на геополитиката.
Предупрежденията, че освен от рекордна инфлация планетата може да бъде сполетяна и от свиреп глад, започнаха да се сипят още в първите дни на руското нападение над съседната страна. Според британското сп. “Икономист" в момента цените на хранителните продукти са най-високите от времето на Голямата депресия. А това може да доведе до последици много извън пределите на непосредствената зона на конфликта. Американското сп. “Тайм" пък пише, че все още има области от Украйна, където земята би могла да се обработва, но това е невъзможно заради пълната липса на гориво за селскостопанските машини.
Добре развитото украинско земеделие за няколко седмици се е озовало в колапс. Освен голям производител на слънчоглед, пшеница, царевица и ечемик Украйна e ключов износител на яйца, ръж и картофи, а дори и на сирена, посочва изданието. За Европа специално воюващата страна е третият или четвъртият източник на селскостопански продукти – 88% от слънчогледовото олио, 41% от рапицата и 26% от меда идват оттам.
Близкият изток обаче е още по-зависим. Ливан например внася 80% от пшеницата си от Украйна и сега е забранил всякакъв износ, за да се опази поне за известно време. Страната обаче има резерви от пшеница и брашно само за месец, твърди “Ал Джазира".
В момента Русия е спряла всякакви доставки на дизел на украинските пристанища, а без него тракторите и комбайните не могат да работят. Количествата, които все още пристигат в Украйна, се използват за армията. Сезонът за засяване наближава, а фермерите казват, че няма как да излязат на нивите, защото няма с какво да заредят машините си. В нормални години селскостопанският сектор в житницата на Европа се нуждае от 1,5 млн. тона дизел, а поне 200 000 са нужни за пролетното засяване.
Основните вътрешни доставчици на горива обаче казват, че могат да изпълняват само предварително сключените договори, и то не задълго. “Тайм" коментира, че тази криза на горивата не се дължи само на войната, но и на прекъсването на веригите за доставки заради пандемията, но сега се е задълбочила до краен предел.
Китай например е забранил на държавните компании да изнасят горива до края на инвазията. От Унгария до Индонезия – много други страни в света спряха износа на зърно и олио за готвене заради собствените си потребители – обясним в ситуацията протекционизъм, който обаче може още повече да усложни проблема с цените и глобалните доставки. В десетки страни в Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка дефицитът на храни заради спрения износ от Украйна вече е факт, добавя и американският политически сайт “Вокс".
През 2020 г. най-големите вносители на украинска пшеница са били Турция, Египет, Бангладеш, Индонезия и Пакистан, докато Русия е основен доставчик за района на субсахарска Африка, включително Нигерия и Судан. Йемен също е силно зависим от вноса на украинска пшеница, а положението с глада там е драматично от години заради собствените вътрешни междуособици – населението е над 30 млн., сред които и много деца, и страда от недохранване.
В Нигерия 55 млн. души – повече от населението на цяла Украйна, трудно намират какво да ядат. Заради увеличението на цените тези и много други страни ще бъдат изправени пред пълна катастрофа и е много вероятно там да избухнат гладни бунтове, предупреждават хуманитарните организации. Много държави в Близкия изток вече са прибегнали до въвеждане на лимит на продажбите на брашно в магазинната мрежа. В други като Ливан, Египет и Сирия има истинска потребителска паника. В Египет (страната внася 75% от пшеницата си от Украйна) цената на хляба, наричан с местната дума за живот и съществуване, винаги е имала политически измерения.
През 2011 г. тази дума беше скандирана на всички протести по време на Арабската пролет. В Ливан миналия месец икономическият министър Амин Салам е помолил САЩ, Канада и Индия за дарения на жито и отстъпки при покупки. В същото време хората в страната се запасяват с големи количества хляб, който складират във фризери. Хлебари се оплакват, че през последните 2 седмици получават едва една пета от брашното, което са заявили, разказва репортаж на в. “Вашингтон пост".
В сирийската столица Дамаск слънчогледовото олио и другите растителни мазнини са изчезнали напълно от рафтовете на магазините. В момента жълтите бутилки могат да бъдат намерени само на черния пазар. В последните години разкъсваната от граждански войни страна разчита почти изцяло на внос на жито и царевица от Русия. Различни източници посочват, че заради конфликта в Украйна броят на гладуващите в света може да достигне половин милиард души при малко над 270 млн. преди конфликта, с други думи, да се удвои.
Според в. “Вашингтон пост", който цитира последни прогнози на Световната организация за храните и земеделието на ООН, цените на основните продукти може да поскъпнат с още до 22% над досега повишените нива. Това равнище на инфлация вече се доближава до световната хранителна криза от 2007-2008 г., когато имаше съчетание на голяма суша, повишаване на цените на биогоривата и засилване на търговския протекционизъм.