Румънски шофьор на камион попиля България: Разказа за кошмара на границата ни и как се печелят пари от превозвачите

Румънски шофьор на камион се оплака, че българите не полагат усилия да отпушат движението в граничната зона с Румъния и прави разкрития как се печелят пари от превозвачите, пишат местните медии, а новината е отбелязана като "екслузивна". През цялото това време местата близки до границата между Румъния и България са потънали в мръсотия и замърсяване, коментира той.

"Постоянно има опашка от 30 километра. Българската страна не работи за рационализиране на трафика. В Русе например стоиш на паркинга 27 часа плюс още 5 часа влизаш на паркинга. Добавете още 6 часа, за да излезете от паркинга. Отнема общо около 40 часа", каза шофьорът пред G4Media, цитирана от най-рейтинговия телевизионен канал ProTv.

Според сайта на Гранична полиция на Румъния в четвъртък сутринта шофьорите на камиони е трябвало да чакат 360 минути в Гюргево, 200 минути в Калафат и 90 минути в Негру Вода на излизане от страната. На влизане в Румъния времето за изчакване от Гранична полиция е Калафат - 250 минути, Гюргево - 40 минути и Негру Вода - 360 минути.

Шофьорите обаче твърдят, че официалните данни не са верни. "Опашката е 30 километра. Това означава минимум 30 часа. И това е така, защото има и автомобили Евро 6, които трябва да отиват за почивка след 15 часа чакане на опашка, защото вече нямат график", разказва шофьор. 

В България има 5 километра опашка в Бяла, град близо до Русе, уточнява медията, след това 6 километра за влизане на паркинга. А на паркинга намираш 500 коли отпред, които са влезли и чакат реда си", разказва шофьорът. 

Тези опашки, които се поддържат независимо от сезона, събраха повече и повече трафик тези дни поради прекъсване на тока от румънска страна след виелицата. 

Шофьорът казва, че граничната дейност се е превърнала в бизнес, който може да донесе около 400 хиляди евро на частен оператор.

"Национална компания "Администрация на пътната инфраструктура“ трябва да обработва по една кола на минута. Под 5 минути на кола не е дори средно, ако говорим за целия ден. Смяната е например от 7 сутринта, а от 6:30 до 7:30 не минават коли. Освен това всяка кола трябва да изчака зеления цвят, след което да се движи с максимум 5 км/ч за претеглянето. На гишето се проверява билета (това е след като сте 2 дни на опашка и сте задължени да купувате билета си всеки ден), след това мостовото плащане, което, ако се извършва с банкова карта, отнема поне 1 минута. А в Русе има цяла история с този паркинг: румънците плащат 25 евро, а българите 7 евро. Румънците стоят 30 часа, а българите само няколко часа", казва той.

Шофьорът обяснява, че в Русе има паркинг, където "трябва да се регистрирате, за да влезете в бюрократичните процедури". Но всичко струвало пари. 

"Казват, че паркирането не е задължително, трябва само да се регистрираш и да чакаш реда си. Две коли, които се регистрират едновременно (едната влиза на паркинга и едната се регистрира с талон), не тръгват едновременно за Румъния. Този на паркинга излиза за 24-30 часа... този с касовата бележка, който не искаше да им плати 25 евро, излиза за 40 часа минимум, защото така искат. Няма къде да проверите реда си. Вие сте им на една ръка разстояние. Този паркинг е голяма работа. Направете сметката, граничният патрул твърди, че около 800-900 камиона минават дневно. Поне 600 влизат на паркинга, от които много малко българи. От 600 нека има 500 други коли, освен българските, които плащат само по 7 евро. Има 500 коли, които плащат по 25 евро и се получават 12 500 евро, а още 700 евро идват от сто коли, които плащат по 7 евро. Така че имаме минимални приходи от 13 200 евро на ден. Това означава 396 хиляди евро всеки месец за паркомясто", обяснява шофьорът. 

Големите опашки на румънско-българската граница, които са целогодишно, тревожат българите в близост до най-натоварените митнически пунктове. Разрешението на ситуацията се вижда от български медии, които подчертават, че това ще свърши чрез влизането на двете държави в Шенгенското пространство.

"Румъния и България са част от ЕС от 2007 г. Искането им за присъединяване към Шенгенското пространство, което би позволило свободното движение на стоки и услуги между страните членки без граничен контрол, все още не е одобрено. Ако двете страни станат част от Шенгенското пространство, времето за чакане на границата, задръстванията и емисиите, генерирани от работещите двигатели, ще бъдат драстично намалени. За туристите опашките също са неудобство. Но за шофьорите на тежкотоварни камиони, които пресичат границата на ЕС всеки ден, икономическото и здравното въздействие е по-голямо", пише български всекидневник, цитиран от медиите в северната ни съседка. 

Русенци от години се опитват да привлекат вниманието към проблема и протестират срещу мръсния въздух с надеждата този въпрос да бъде обсъден в Европейския парламент. 

"Преди няколко седмици чаках повече от 24 часа на границата между България и Румъния", каза румънски шофьор пред вестника. "Разбира се, че има замърсяване. Карам хладилен камион и трябва да работи непрекъснато, иначе стоката се разваля", допълва той. 

Според "Евростат" Югоизточна Европа е дом на едни от най-мръсните градове в ЕС. България и Румъния са на първо и трето място по стойност на фини прахови частици PM2,5 в целия съюз. Ситуацията се влошава още повече през зимата, като проучванията показват, че нивата на по-големи частици PM10 се повишават с падането на температурите в България, главно поради транспорта, промишлеността и отоплението на дома. 

Според Европейската агенция по околна среда фините прахови частици са особено вредни, тъй като намаляват продължителността на живота на хората и причиняват хронични и остри респираторни и сърдечно-съдови заболявания. 

"Замърсяването на въздуха е една от основните причини за рак на белия дроб", каза онкологът Роксана Макари. 

Според българските медии невлизането на България и Румъния в Шенген води до отделянето на 46 000 тона CO2 емисии годишно. Или казано по друг начин – само за последните 10 години те наближават половин милион тона. 

Това количество е еквивалентно на 600 GWh въглищна електроенергия, достатъчно за отопление на 60 000 домакинства.